Интервюта

Иън Макдоналд (р. 1960 г., Манчестър) е британски писател фантаст. От младини живее в Ирландия и следи отблизо трите десетилетия на вълнения там, което изостря чувството му за социална справедливост. Той работи в различни пънк жанрове, пише за нанотехнологиите, за социалните и технологични промени и има особен интерес към незападните общества, включително на африканския континент, Индия и Бразилия.

Носител е на десетки жанрови награди, включително BSFA, Hugo, Locus, P. K. Dick и много други. Следващият му роман, The Wilding, излиза от издателство „Голанц“ на 26 септември 2024 г.

Иън любезно се съгласи да отговори на няколко въпроса на своите български читатели.

Каква е вашата работна дефиниция за фантастика? Това, върху което работя в момента! Честно казано, това е толкова всеобхватна религия, че всеки опит да се дефинира ще означава изоставяне на толкова много, че е безсмислено.

Какво ви даде фантастичният жанр? Повече, отколкото аз съм му дал. Радост, чудеса и приятелства, намерих и семейство, и смях, и начин да гледам на света, различен от другите. 

Какво сте дали на фантастичния жанр, например някакъв уникален принос? Аз не пиша НФ&Ф като останалите. Никога не съм се придържал към тенденциите – гледам да съм някъде другаде, да правя нещо различно. Ако всички пишат космическа опера, аз – не. Но всичко е свързано с това да ви отведа някъде, където не сте били досега, като ви покажа изглед от ъгъл, от който никога преди не сте го виждали.

Знаете ли заключителната сцена, когато започнете да пишете книга? Винаги. Това е като да следваш карта: знам откъде тръгвам, знам къде искам да стигна: има много начини да минеш през терена, за да се случи това. Това е сюжет. Историята е това, което се случва – вашите герои стигат от А до Б и нещата се променят. Сюжетът е как се случва.

Как се справяте с проучването на материала, особено ако обстановката е от някаква отдалечена култура? Опитвам се да отида там. Харча пари там. Дължа това уважение. Чета много, говоря с хора, гледам местните новини, готвя храна, слушам музика, опитвам се да разбера правилата и нещата, които хората, които живеят там, приемат за даденост: всичко това е процес. Като работен метод.

Какво бихте искали да кажете на читателите на фантастика от България? Четете! И пишете (ако искате)!

* * *

Фара Джейн Мендeлсон (р. 1968 г., Манчестър) е британска историчка и изследователка на фантастиката. Мендeлсон е най-известна с книгата си „Реторика на фантазията“ (2008 г.), в която класифицира фентъзи литературата в четири категории въз основа на това как фантастичното навлиза в историята, както и с редактирането (заедно с Едуард Джеймс) на „Кеймбриджски пътеводител в научната фантастика и фентъзито“. Книгата спечели „Хюго“ в категорията за свързани с жанра произведения. В „Детска фентъзи литература: въведение“ Менделсон и съавторът ѝ Майкъл Леви проследяват 500-годишната история на жанра и печелят Световната награда за фентъзи.

Академичната кариера на Менделсон включва професорска длъжност в университета Англия Ръскин, както и редактиране на списанието за научна фантастика „Фондация“.

Фара любезно се съгласи да отговори на няколко въпроса на българските фенове. 

Каква е вашата работна дефиниция за фантастика? За мен фантастиката до голяма степен е игра на „ами ако...“. Мисля, че това вероятно е тясно свързано с любовта ми към историята, тъй като малките промени могат да доведат до големи промени (в момента гледам „Каос“ и харесвам начина, по който те са вплели Зевс в тъканта на обществото). Това работи и в двете посоки: какво ще стане, ако търговските мрежи бъдат прекъснати от а) нова технология или б) някой намери портал, който може да бъде използван от контрабандистите на наркотици, за да кръстосват света? Ами ако имаме първи контакт с извънземни или свръхестествени същества? Ами ако ние сме нападнатите, а не нашествениците? Ами ако има толкова голяма промяна в парадигмата, в морала или механиката, че нищо, което сме правили в миналото, вече няма смисъл? Всичко това са реални исторически въпроси (този портал е по същество самолетен полет, тъй като не „чувстваме“ самото пътуване), които могат да бъдат изследвани хипотетично във фантастиката или науката. Признавам обаче, че вкусовете ми в научната фантастика и фентъзито са много различни.

В НФ съм фен на Голямата икономика/Политика/Механика. Във фентъзито харесвам тихи, горчиви малки фантазии, които се случват в ъглите, в къщите и в малките кътчета.

Какво ви даде фантастичният жанр? Прекрасни хора. Във фендъма съм вече почти 40 години и срещам толкова много интересни хора с очарователни идеи и мисли. Просто не е възможно да скучая, а аз мразя да скучая.

Какво сте дали на фантастичния жанр, например някакъв уникален принос? Труден въпрос: но мисля, че очевидното е, че „Реторика на фантазията“ даде на хората начин да мислят и да говорят за нещо, което всички донякъде познават. В тази книга няма нищо *оригинално* като такова, всичко е ужасно очевидно, като се замислите. Но докато не написах книгата, беше трудно да се говори за това очевидно. Любимата ми рецензия беше на Майкъл Суонуик, който веднъж каза, че може да обясни на учениците си с много лесни думи защо една от книгите им не работи.

Знаете ли заключителната сцена, когато започнете да пишете книга? Аз съм автор на публицистика, така че най-вече знам каква теза защитавам и защо, когато започвам. Но понякога доказателствата, когато се появяват, не вървят по този начин, така че бих казала „най-вече“.

Как се справяте с проучването на материала, особено ако обстановката е от някаква отдалечена култура? Аз съм изследовател емпирист. Харесвам фактите. Но също така харесвам „заешките дупки“, както ги наричаме, така че винаги съм очарована от странните неща, които се появяват, и от неочакваните връзки: днешната нова за мен информация беше, че Кристофър Рен, архитектът, е изваял името си в Стоунхендж. Изведнъж мога да видя история зад това. Някои от най-добрите НФ/Ф [книги], които съм чела, започват с неочаквани инциденти като този.

Ian McDonald (b. 1960, Manchester) is a British speculative fiction writer. He has lived in Ireland since young age and has seen firsthand the three decades of unrest there, sharpening his sense for social justice. McDonald works in various punk sub-genres, writes about nanotechnology, social and technological changes, and has a particular interest in non-Western societies, including the African continent, India and Brazil.

He has won scores of genre awards, including BSFA, Hugo, Locus, P. K. Dick and many others. His upcoming novel, The Wilding, is coming out from Gollancz on Sept 26, 2024.

Ian kindly agreed to answer a few questions for his Bulgarian readers.

What is your working definition of speculative fiction? Whatever I’m working on at the time! Honestly, it’s such a broad church, any attempt to define it will mean leaving so much out that it’s meaningless.

What has the speculative genre given you? More than I’ve given it. Joy and wonder and friendship and found family and laughter and a way of looking at the world unlike another.

What have you given to the speculative genre, e.g. unique contribution? I don’t write SFF like anyone else. I’ve never stuck to the trends – I try to be somewhere else, doing something else. If everyone is writing space opera, I’m not. But it’s all about taking you somewhere you haven’t been before, giving you a view from an angle you’ve never had before.

Do you know the closing scene when you start writing a book? Always. It’s like following a map: I know where I’m starting from, I know where I want to get to: there are many ways to go through the terrain to make that happen. That’s plot. Story is what happens – your characters get from A to B and things change. Plot is how it happens.

How do you deal with the research, especially if the setting is some remote culture? I try and go there. I spend money there. I owe that respect. I read a lot, talk to people, look at the local news, cook the food, listen to the music, try and understand the rules and the things that people who live there take for granted: it’s all process. Like method acting.

What would you like to say to speculative fiction readers from Bulgaria? Read! And write (if you want)!

* * *

Farah Jane Mendlesohn (b. 1968, Manchester) is a British academic historian who studies speculative fiction. Mendlesohn is best-known for her book Rhetorics of Fantasy (2008) which classifies fantasy literature into four modes based on how the fantastic enters the story, and for editing the Cambridge Companions to Science Fiction and Fantasy (together with Edward James). The science fiction volume won a Hugo Award. In Children’s Fantasy Literature: An Introduction, Mendlesohn and the co-author Michael Levy trace the genre’s 500-year history. The book won the World Fantasy Award. 

Mendlesohn’s academic career includes a professorship at Anglia Ruskin University, and an editorship of the science fiction journal Foundation. 

Farah kindly agreed to answer a few questions for the Bulgarian fans.

What is your working definition of speculative fiction? For me, speculative fiction is very much a game of ‘what if...’ I think it probably connects strongly to my love of history in that small changes can make for big alterations (I’m currently watching Kaos and loving the way they have worked Zeus into the fabric of society). This works in both directions: what if the trade networks are disrupted by a) new technology or b) someone finding a portal that can be used by drug smugglers to cross the world? What if we have first contact with aliens or supernatural beings? What if we are the invaded not the invaders? What if there is a paradigm shift so great, in morals, or mechanics, that nothing we did in the past makes sense? All of these are real historical questions (that portal is basically airline flight, since we don’t ‘feel’ like we travel) that can be explored speculatively in fantasy or sf.

I admit though, that my tastes in sf and fantasy are very different. In sf I am a fan of Big Economics/Politics/Mechanics. In fantasy I like quiet, bitter little fantasies that happen in corners and houses, and small spaces.

What has the speculative genre given you? Wonderful people. I have been in the community for almost 40 years now and I meet so many interesting people with fascinating ideas and thoughts. It’s just not possible to be bored, and I hate being bored.

What have you given to the speculative genre, e.g. unique contribution? A tough one: but I think the obvious is that Rhetorics of Fantasy gave people a way of thinking and talking about something they all kind of knew. There is nothing *original* in that book as such, it’s all terribly obvious when you think about it. But until I wrote the book it was hard to talk about that obvious. My favourite review was by Michael Swanwick who said suddenly he could explain to his students in very easy words, why one of their books didn’t work.

Do you know the closing scene when you start writing a book? I am a non-fiction writer, so mostly, I know what I am arguing and why when I start. But sometimes the evidence as it emerges doesn’t go that way, so I’d say, ‘mostly’.

How do you deal with the research? I am an empiricist researcher. I like facts. But I also like rabbit holes as we call them, so I am always fascinated by the odd things that emerge and the connections that are unexpected: today’s new to me piece of information, Christopher Wren, the architect, left his name chiselled into Stonehenge. Suddenly I can see a story in that. Some of the best sf/f I’ve read has begun with throwaway incidents like this.