Пазарджик във фантастиката

Българската фантастика е длъжник на град Пазарджик – въпреки че жителите му са направили много за нея и за световната фантастика изобщо, писателите фантасти почти не го даряват с внимание. За разлика например от турския пътешественик Евлия Челеби от XVII век, който го споменава в пътеписите си. Сред българските фантасти обаче има съвсем малко изключения.

Първият пример датира от преди седем десетилетия: не е изненадващо, че Пазарджик се появява във фантастичния очерк „Каналът Пловдив – Бургас“ от капитан ІІ ранг инж. Н. Найденов (1904–1988), публикуван в сп. „Наука и техника за младежта“, брой 6 от 1956 г.

Авторът е забележителна фигура в българското корабоплаване – автор на идеята за строеж на пристанище Девня. Самото произведение принадлежи на забравения днес жанр фантастичен очерк или репортаж, в който фантастичните допускания съседстват със средствата на публицистиката. Макар описаното с впечатляващо въображение пътешествие да не минава през самия град, който седем десетилетия по-късно ще стане домакин на Булгакон 2025, Пазарджишкото поле се споменава като част от водосборния басейн, захранващ с вода монументалния канал, пресичащ България.

Небезизвестният хуморист, покойният Васил Цонев, който иначе е роден в София, два пъти използва Пазарджик като пример за малък провинциален български град, също както и Павликени, впрочем. За пръв път това става в „Истината. Небивала измислица, написана с лявата ръка“, която вижда бял свят в книжка 265 от 1978 г. на библиотека „Стършел“, и отново – във фантастичния фейлетон „Спас Петров Андреев се рее из космоса“, публикуван в същата библиотека, но в книжка 7 (371) от юли 1987 г.

Кимване към Пазарджик може да се намери в „Междузвездна бригада“. Това е фантастична хумореска. Авторите ѝ се представят като „сценарист и режисьор Чавдар Сотиров-Гордопей“ и „оператор Емил Горнишки“, която се появява в брой 14-15 от 11 октомври 1982 г. на вестник „Технически авангард“, издание на Висшия машинно-електротехнически институт „В. И. Ленин“ (тогава по-известен като ВМЕИ, днес Техническия университет) в София. С произведението това учебно заведение е замаскирано като Висш ракето-космически институт (ВРКИ). Навярно ветераните сред членовете на клуб „А. и Б. Стругацки“ си ги спомнят, но съвременният интернет дава или прекалено много, или прекалено малко информация за тях. А хумореската е едновременно фeнфикшън към новите по онова време „Звездни войни“ и шеговит реверанс към незабравимата бригадирска младост на по-възрастните от нас.

И накрая ще спомена разказа „Нощ“, въпреки че той по-скоро попада в категорията „фантастиката в Пазарджик“, отколкото в „Пазарджик във фантастиката“. Разказът е публикуван в книжка 1 от януари 1980 г. на сп. „Родна реч” и негов автор е Явор Карталов, който в онези далечни години е ученик в Средното милиционерско училище „Ф. Е. Дзержински“ в града. Противно на очакванията, в произведението няма нищо милиционерско, нито дори детективско. Напротив, героите се срещат с чудовище от миналото, което запалва в тях интерес към... палеонтологията. Направо фантастика!

Запитайте се колко съвременни служители на реда – и у нас, и в чужбина – биха могли да произнесат тази дума без запъване?

Тази година темата на традиционния за Булгаконите конкурс за разказ е свързана с града домакин, така че има голяма вероятност този кратък списък с жанрови произведения, ориентирани към Пазарджик, да се увеличи.

Валентин Д. Иванов

6.08.2025, Гаршинг