С нощната поща

История от 2000 г.

Ръдиард Киплинг

Преведе Дилян Благов

В девет часа на една ветровита зимна вечер стоях на долния етаж в една от кулите за изходяща поща на Главното управление на пощите (ГУП). Целта ми беше да отида до Квебек с „Пощенски кораб 162 или друг, който бъде назначен“, и заповедта ми беше преподписана от самия Началник на пощите. Този талисман отваряше всички врати, включително тези на диспечерския кесон в основата на кулата, където докарваха сортираната континентална поща. Чувалите лежаха, плътно натъпкани като херинги по пода на дългите сиви платформи, които нашето ГУП все още нарича „вагони“. Докато стоях там и гледах, пет такива вагона бяха напълнени и изстреляни по релсите, за да бъдат прикачени към пощенските кораби, чакащи горе, на 300 фута[1] по-близо до звездите.

От диспечерския кесон ме пое любезният и прекрасно образован служител г-н Л. Л. Гиъри, втори диспечер на Западния маршрут. Той ме отведе до стаята на капитаните (това събужда ехо от стара романтика), където шкиперите на пощенските кораби идват на вахта, и ме запозна с екипажа на „162“ – капитан Пърнал и заместника му капитан Ходжсън. Единият е дребен и мургав, другият – едър и червендалест; но и двамата имат онзи вглъбен, замислен поглед, характерен за орлите и въздухоплавателите. Можете да го видите на снимките на нашите професионални състезатели, от Л. В. Рауч до малката Ейда Уорли – онази бездънна унесеност на погледа, постоянно вперен в откритото пространство.

На информационното табло в капитанската стая пулсиращите стрелки на около двадесет индикатора отбелязват градус по градус в географски координати напредъка на завръщащите се у дома пощенски кораби[2]. Думата „Кейп“ се задържа на таблото; удря гонг: южноафриканската поща от средата на седмицата е пристигнала в приемните кули на Хайгейт. Това комично ми напомня за малкото издайническо звънче в гълъбарниците, което известява завръщането на пощенски гълъб.

– Време е да тръгваме – казва капитан Пърнал и пътническият асансьор ни изстрелва нагоре към върха на диспечерските кули. – Нашият вагон ще бъде прикачен към кораба, когато се напълни и служителите се качат на борда.

„№ 162“ ни чака на най-горното ниво на кей „Е“. Голямата извивка на неговия гръб хвърля ледени отблясъци под светлината на прожекторите, а някакъв дребен проблем в баланса го кара леко да се полюшва в задържащите скоби.

Капитан Пърнал се намръщва и се гмурва в кораба. С тихо съскане „162“ се укротява в хоризонтално положение, като по конец. От заострения нос (полиран гладко като диамант, докато си е пробивал път през северноатлантическата зима и безброй левги градушки, сняг и лед) до леглата на трите вала, завършващи с витла, дължината му е около 240 фута. Максималният диаметър, който се пада в предната част, е 37 фута. Сравнете тези числа с размерите на който и да е елитен пътнически лайнер – съответно 900 фута и 95 фута – и ще получите представа за мощността, която трябва да задвижва кораба при всякакви метеорологични условия, и то със скорост, по-голяма от аварийната на „Циклоник“[3]!

В обшивката на корпуса не се забелязва никакъв шев, освен извитата, тънка като косъм цепнатина на носовото кормило – кормилото на Маняк, което ни осигури господство над нестабилния въздух и остави изобретателя си полусляп и без пукната пара. То е изчислено по кривата на Кастели, наречена още „крило на чайка“. Повдигнете само с няколко фута тази почти невидима плоча с дебелина три осми от инча и корабът ще се отклони с пет мили наляво или надясно, преди да го овладеете отново. Завъртете кормилото докрай и той ще се върне в курса си рязко като камшичен удар. Наклонете я цялата напред – едно докосване на кормилото ще бъде достатъчно – и корабът ще се устреми нагоре или надолу в желаната от вас посока. Завъртете я докрай и срещу въздушния поток ще се разтвори гъбообразна глава, която ще закове кораба на място в рамките на половин миля.

– Да – казва капитан Ходжсън, отговаряйки на неизречената ми мисъл, – Кастели е смятал, че е открил тайната на управлението на аеропланите, но всъщност само е открил как да управлява дирижабли. Маняк изобретил кормилото си, за да помага на бойните кораби да се превземат на таран; но войната излезе от мода и Маняк полудя, защото реши, че повече не може да служи на страната си. Чудя се дали някой от нас някога изобщо знае какво прави в действителност.

– Ако искате да видите прикачването на вагона, по-добре елате на борда. Трябва да стане всеки момент – казва г-н Гиъри.

Влизам през вратата в средната част на кораба. Тук няма нищо за показване. Долната обшивка на газовите резервоари се спуска на един-два фута над главата ми и се издига обратно точно преди извивката между пода и стените на трюмовете. Лайнерите и яхтите маскират резервоарите си с декорации, но ГУП ги оставя оголени и покрити само с тънък пласт сива корабна боя. Долната обшивка прегражда 50 фута от носа и също толкова от кърмата, но носовата преграда е вдлъбната заради устройството за регулиране на подемната сила, а кърмовата е пробита от тунелите за валовете. Машинното отделение е разположено почти по средата на кораба. Пред него, простиращ се до извивката на носовите резервоари, има отвор – в момента бездънна яма, – в който ще бъде прикачен нашият вагон. Надолу, през комингсите[4], от 300 фута дълбочина се чуват ехтящите откъм диспечерския кесон гласове. Идващата оттам светлина е засенчена от нашия вагон, който с гръмотевичен тътен се издига по релсите. Той бързо уголемява размерите си от пощенска марка до карта за игра, после до плоскодънна лодка и накрая до голям понтон. Двамата чиновници от екипажа дори не поглеждат нагоре, докато застава на мястото си. Писмата за Квебек излитат от пръстите им и се приземяват на съответните места по отделните рафтове, докато двамата капитани и г-н Гиъри лично се уверяват, че вагонът е добре закрепен. Служител протяга товарителницата през комингса на люка. Капитан Пърнал я подпечатва с палец и я подава на г-н Гиъри. Разписката е предадена и приета.

– Приятно пътуване – казва г-н Гиъри и изчезва през вратата, която еднофутово пневматично бутало затваря след него.

„А-ах!“ – въздъхва компресорът. Задържащите скоби се разделят със звън. Ние сме свободни.

Капитан Ходжсън отваря големия колоиден[5] илюминатор на долната палуба, през който наблюдавам как ярко осветеният Лондон се плъзга на изток, докато силният вятър ни сграбчва в обятията си. Първите ниски зимни облаци закриват добре познатата гледка и затъмняват Мидълсекс. В южния му край виждам светлината на друг пощенски кораб, който си проправя път през бялото руно. За миг той проблясва като звезда, преди да се спусне към приемните кули на Хайгейт.

– Бомбайската поща – казва капитан Ходжсън и поглежда часовника си. – Закъснява с четиридесет минути.

– На каква височина сме? – питам аз.

– Четири хиляди. Няма ли да се качите на мостика?

Мостикът (хвала на ГУП, хранилище на най-древни традиции!) ни предоставя гледка към краката на капитан Ходжсън, застанал на командната платформа, разположена напречно на корпуса над главите ни. Носовият колоид е с вдигнати капаци и с ръка на щурвала, капитан Пърнал се опитва да налучква правилния наклон. Циферблатът показва 4300 фута.

– Тази вечер е трудно –  мърмори той, докато слой след слой облаци пропадат под нас. – По това време на годината обикновено хващаме източно течение под три хиляди. Мразя да се мъкна през тоя пух.

– И Ван Кютсем го мрази. Вижте само как си търси възходящо течение! – казва капитан Ходжсън.

Фар за мъгла прорязва облаците на стотина фатома[6] по-долу. Нощният пощенски от Антверпен подава сигнал и изплува между два препускащи облака далеч вляво, а корпусът му хвърля кървавочервени отблясъци от двойната светлина на Шиърнеския фар. Бурята ще ни връхлети над Северно море след половин час, но капитан Пърнал спокойно води кораба напред, като не изпуска компаса от поглед, докато се издигаме.

5000, 6000, 6800 фута – показва наклономерът[7], преди да застанем в дрейф на изток, водени от снежна вихрушка на височина хиляда фатома. Капитан Пърнал звъни в машинното и премества надолу ръчката на машинния телеграф пред себе си[8]. Няма смисъл да се насилват машините, когато самият Еол даром ти осигурява добра скорост. Сега сме точно по курса – носът ни е насочен към избраната от нас звезда. От тази височина се вижда, че под нас са се ширнали ниски облаци, безупречно сресани от сухите пръсти на източния вятър. Под тях е силното западно течение, през което се издигнахме. Над главите ни – тънък слой носеща се от юг мъгла рисува театрални завеси по небосвода. Лунната светлина превръща долните слоеве облаци в сребро без нито едно петънце, освен там, където минава сянката ни. Двойните светлини на Бристъл и Кардиф (тези величествени, кòси лъчи над устието на река Севърн) са право пред нас, тъй като ние се придържаме към Южния зимен маршрут. На север – Ковънтри Сентръл, опорната точка на английската система, пронизва небето веднъж на десет секунди с копието си от диамантена светлина; на градус-два от десния ни борд „Лийк“[9], големият облакоразбивач на нос Сейнт Дейвидс, развърта безпогрешно разпознаваемия си зелен лъч на 25º във всяка посока. Сигурно има половин миля облачен пух над него, но това изобщо не му пречи.

– Ако не друго, нашата планета е твърде осветена – казва зад щурвала капитан Пърнал, докато лъчите на Кардиф-Бристъл се плъзгат под нас. – Спомням си старите времена на обикновените бели вертикални лъчи, които в мъгла се виждаха на 200 или 300 фута височина, и то ако знаеш къде да ги търсиш. При наистина облачно време можеше да са ти съвсем под носа. Човек можеше да се изгуби на път към къщи и да попадне в някакво премеждие. А сега е като да караш по „Пикадили“.

Той посочва стълбовете от светлина, където облакоразбивачите пронизват облачната покривка. Не се вижда нищо от очертанията на Англия: само бяла настилка, надупчена във всички посоки от тези шахти с разноцветен огън – бялото и червеното на Холи Айлънд, пулсиращото бяло на Сейнт Бий и така нататък, докъдето стига погледът. Благословени да бъдат Сарджънт, Арънс и братята Дюбоа, изобретателите на облакоразбивачите, благодарение на които пътуваме безопасно по света!

– Ще вдигаш ли височина заради „Шамрок“[10]? – пита капитан Ходжсън.

Фарът на Корк (неподвижен зелен лъч) се уголемява, докато се носим стремглаво към него. Капитан Пърнал кимва. Движението наоколо е натоварено – облачният масив под нас е набразден от бягащи огнени процепи на местата, където корабите от Атлантика бързат към Лондон, точно над самия облачен пух. Според правилата на Конференцията би трябвало коридорите на 5000 фута да са изцяло за пощенските кораби, но бързащите чужденци са склонни да си позволяват волности във въздуха над Англия. „№ 162“ се издига под протяжния вой на бриза в предния ръб на кормилото и ние достигаме Валенсия[11] (бяло, зелено, бяло) на безопасните 7000 фута, окъпвайки с лъча си пристигащ от Вашингтон пощенски кораб.

Над Атлантика няма облаци, а бледи кремави ивици около залива Дингъл показват къде прииждащите морски вълни блъскат брега. Голям лайнер на SATA (Societe Anonyme des Transports Aeriens[12]) се спуска и издига на половин миля под нас в търсене на някаква пролука в силния западен вятър. Още по-ниско се носи повреден датски кораб, който на международен код[13] разказва на лайнера какво го е сполетяло. Нашият главен комуникатор е уловил разговора им и ние започваме да „подслушваме“. Капитан Ходжсън посяга да го изключи, но се спира.

– Може би искате да чуете – казва той.

– „Аргол“ от Сейнт Томас – хленчи датчанинът. – Докладвайте на собствениците, че три от опорните лагери на десния вал са стопени. Можем да стигнем до Флорес в това състояние, но не и по-далече. Да купим ли резервни части от Фаял?

Лайнерът потвърждава и препоръчва пренареждане на лагерите. От „Аргол“ отговарят, че вече са го направили без резултат и започват да си изливат душата с ругатни за евтиния немски емайл за опорни лагери. Французинът е съгласен, съчувства им, извиква „Courage, mon ami[14]“ и прекъсва връзката.

После светлините потъват в дъгата на океана.

– Това е една от лодките на „Лундт и Блиймърс“ – казва капитан Ходжсън. – Така им се пада, щом слагат немски композити в двигателите си. Няма да стигнат до Фаял тази вечер! Между другото, не бихте ли искали да разгледате машинното отделение?

С нетърпение очаквам тази покана и веднага тръгвам след капитан Ходжсън по командния мостик, привеждайки се, за да избегна издутината на резервоарите. Знае се, че газът на Фльори може да повдигне всичко, както показаха световноизвестните изпитания от ’89, но почти неограничената му способност за разширяване изисква огромно пространство за резервоарите. Дори в този разреден въздух регулаторите на подемната сила работят усилено, за да отнемат една трета от нормалната му подемна сила, и въпреки това „162“ от време на време трябва да бъде укротяван чрез накланяне на кормилото надолу, иначе полетът ни ще се превърне в изкачване към звездите. Капитан Пърнал предпочита да има излишък, отколкото недостиг на подемна сила; но няма двама капитани, които да балансират кораба по един и същ начин – всеки има собствени предпочитания как да го прави.

– Когато аз поема мостика – казва капитан Ходжсън, – ще видите как намалявам с 40% подемната сила на газа и водя кораба само с горното кормило. Така да се каже, пикирам нагоре, вместо надолу. И двата начина работят – въпрос на навик. Следете стрелката на наклономера! Тим я сваля на всеки тридесет възела ритмично като по часовник.

Това се вижда и на циферблата. В продължение на пет или шест минути стрелката пълзи от 6700 до 7300 фута. Чува се слабото жужене на руля и стрелката се връща обратно надолу до 6000 фута със скорост от десет или петнадесет възела.

– В лошо време я направляваме и с витлата – казва капитан Ходжсън.

После откача шарнирната преграда, разделяща машинното отделение от празната палуба, и ме въвежда в него. Тук, буквално в пълния му блясък, виждаме парадокса на Фльори за разделения на сектори вакуум – който днес приемаме, без да се замисляме. Трите двигателя са турбини на Фльори марка „HT&T“ с управляем вакуум, работещи от 3000 оборота в минута до границата, при която лопатките карат въздуха да „звънти“ и започнат да образуват вакуум около себе си, точно както правеха някога претоварените витла на морските кораби[15]. Ограничението на „162“ е ниско поради малкия размер на деветте витла, които, въпреки че са по-удобни от старите колоидни „Телусони“, „звънтят“ по-рано. Средният двигател, обикновено използван за допълнителна тяга, в момента не работи; така че вакуумните камери на турбините от левия и десния борд засмукват въздуха направо към главните тръби.

Турбините монотонно свистят. Клапаните от двете страни на заоблените дъна на разширителните резервоари изпускат вертикално стълб газ към корпусите на турбините, а оттам той послушно се завихря през спиралите на лопатките със сила, която би избила зъбите на моторен трион. Отзад собственото му налягане е удъ̀ржано или засилвано от регулаторите на подемната сила; пред него е вакуумът, където лъчът на Фльори танцува във виолетово-зелени ивици и въртящи се вихри от пламък. Ставно закрепените U-образни тръби на вакуумната камера са от закален под налягане колоид (никакво стъкло не би издържало дори за миг на такова натоварване), а един младши механик с тонирани очила внимателно наблюдава лъча. Това е самото сърце на машината – загадка и до днес. Дори Фльори, който я е създал и, за разлика от Маняк, е починал като мултимилионер, не е могъл да обясни как неспокойното малко духче, потрепващо в U-образната тръба, може за нищожна частица от секундата да превърне яростната газова струя в хладна сивкаво-зелена течност, която се оттича (може да я чуете как капе) от далечния край на вакуума през изпускателните тръби и главните тръбопроводи обратно към трюмовете. Тук тя се връща в газообразното си – веднъж дори го нарекоха „разумно“ – състояние и се изкачва, за да работи наново. Трюмен резервоар, горен резервоар, гръбен резервоар, разширителна камера, вакуум, главен възвратен тръбопровод (като течност) и отново трюмен резервоар – това е установеният цикъл. Лъчът на Фльори се грижи за него; а механикът с тонираните очила се грижи за лъча на Фльори. Ако капчица масло или дори само естествената мазнина на човешкия пръст докосне покритите клеми, лъчът на Фльори ще премигне и ще изчезне, и ще трябва старателно да бъде изграден отново. Това означава половин ден работа за всички и разходи от около сто и седемдесет паунда на сметката на ГУП за радиеви соли и други подобни дреболии.

– А сега погледнете опорните ни лагери. Няма да откриете немски композити в тях. Само скъпоценни камъни, както виждате – казва капитан Ходжсън, докато механикът отваря капака на единия пръстен. Лагерите на нашите валове са от камъни на ТКМ („Търговската компания за минерали“), шлифовани със същата грижа, с каквато се правят лещите на телескопите. Струват 837 паунда бройката. За толкова време дори не сме доближили срока им на експлоатация. Тези лагери идват от „№ 97“, който ги е наследил от стария „Доминион на светлината“, а той пък ги е взел от останките на самолета „Персей“ във времената, когато все още се летеше на дървени хвърчила с дизелови двигатели!

Те са блестящо отрицание на всякакви нискокачествени немски „рубинови“ емайли, облицовки от диамантени стърготини[16] и опасните, незадоволителни алуминиеви съединения, които се харесват на лакомите за дивиденти собственици, но докарват капитаните до лудост.

Кормилният механизъм и газовият регулатор на подемната сила, разположени един до друг под циферблатите в машинното отделение, са единствените машини във видимо движение. Единият „въздиша“ от време на време, когато масленият плунжер[17] се повдига и спуска с половин инч. Другият, капсулован и защитен като U-образната тръба на кърмата, пуска още един лъч на Фльори, но обърнат и по-скоро зелен, отколкото виолетов. Неговата функция е да извежда подемната сила извън газа и той го прави без нужда от наблюдение. Това е всичко! Малко помпено бутало, хриптящо и тихо стенещо до пращяща зелена лампа. На 150 фута по-назад, по тунела с плосък таван под резервоарите – виолетова светлина, неспокойна и колеблива. И между тях – три боядисани в бяло корпуса на турбини, наподобяващи легнали настрани кошове за змиорки[18], подчертават празното пространство. Можете да чуете как капе втечненият газ, изтичащ от вакуума към трюмните резервоари, и тихото щракане на газовите клапани, които се затварят, докато капитан Пърнал накланя надолу предницата на „162“. Бръмченето на турбините и бученето на въздуха по обвивката ни почти не се усещат – сякаш слой памучна вата ни дели от вселенската тишина. А ние се носим със скорост от една миля за осемнадесет секунди.

От предния край на машинното отделение надниквам над комингсите на люковете към вагона. Пощенските служители сортират чувалите за Уинипег, Калгари и Медсин Хет; но на масата вече ги чака готово тесте карти.

Внезапно прозвучава звънец; механиците изтичват към клапаните на турбините и застават нащрек; но очилатият роб на лъча в U-образната тръба така и не вдига глава – той трябва да наблюдава, това му е работата. Корабът рязко е спрял и дава на заден ход; от командната платформа се чуват цветисти изрази.

– Тим много се е впрегнал за нещо – казва невъзмутимият капитан Ходжсън. – Хайде да погледнем.

Капитан Пърнал вече не е онзи любезен човек, когото оставихме преди половин час, а въплъщение на авторитета на ГУП. Пред нас се носи древен, закърпен с алуминий двувитлов скитник, от най-мърлявите, който има не по-голямо право да използва 5000-футовата лента, отколкото конска каруца да се движи по модерен път. Той има остаряла командна рубка тип „барбет“[19] – шестфутова конструкция с оградена отпред платформа – и нашият предупредителен лъч играе по върха ѝ, както полицейски фенер осветява крадец. В рубката неохотно се показва един навигатор по риза и с гъста разчорлена коса. Капитан Пърнал разтваря рязко колоида, за да говори с човека лице в лице. Има моменти, когато науката не носи удовлетворение.

– Какво, в името на звездите, правиш тук, стържещ небето коминочистач такъв? – крещи той, докато двата кораба се носят един до друг. – Знаеш ли, че това е Пощенска лента? Ти моряк ли се наричаш, господинчо? Не ставаш дори за продавач на детски балончета на ескимосите! Името и номера ти! Докладвай, слизай надолу и бъди…!

– Веднъж вече бях изхвърлен! – извиква рошавият мъж с пресипнал като лай на куче глас. – Изобщо не ме е грижа какво ще ми направиш, пощако!

– Така ли, господинчо? Сега ще те накарам да се загрижиш. Ще наредя да ви извлекат за кърмата до Диско[20] и да ви бракуват. Няма да получите застраховка, ако сте били спрени от плаване заради възпрепятстване на движението. Разбираш ли го това?

Тогава непознатият изстенва:

– Погледни ми перките! Долу имаше такъв ули-уò[21], че ни преобърна като спици на чадър! Бяхме изхвърлени на около четиридесет хиляди фута! Вътре всичко е разбито! Ръката на моя помощник е счупена; главата на механика ми е разцепена; лъчът ми угасна, когато двигателите се разбиха; и… и… за бога, кажете на каква височина сме, капитане! Имам чувството, че пропадаме.

– Шест хиляди и осемстотин. Можеш ли да я задържиш? – Капитан Пърнал пренебрегва всички обиди и се навежда наполовина от колоида, взирайки се напрегнато и душейки въздуха. Непознатият има сериозен теч.

– С малко късмет би трябвало да ни довее до Сейнт Джонс. Точно сега се опитваме да запушим предния резервоар, но той просто изсвирва газа навън – проплаква капитанът.

– Потъва като пън – казва капитан Пърнал полугласно. – Повикай кораба фар[22] от Плитчините[23], Джордж.

Нашият наклономер показва, че следвайки скитника, ние сме се спуснали с 500 фута през последните няколко минути.

Капитан Пърнал натиска един превключвател и нашият сигнален лъч започва да шари в нощта – въртящи се светлинни спици, пронизващи безкрайността.

– Това ще свърши работа – казва той, докато капитан Ходжсън наблюдава главния комуникатор. Той се е свързал с кораба фар на Северните плитчини, на няколкостотин мили западно от нас, и докладва случая.

– Ще те придружавам – изкрещява капитан Пърнал към самотната фигура в командната рубка.

– Толкова ли е зле? – идва отговорът. – Не е застрахована. Моя си е.

– Можех да се досетя – измърморва Ходжсън. – Рискът на собственика е най-лошият риск от всички!

– Не мога ли да стигна до Сейнт Джонс дори с този бриз? – гласът трепери.

– Пригответе се да напуснете кораба. Нямате ли подемна сила – отпред или отзад?

– Нищо друго освен средните резервоари, а и те не са твърде здрави. Виждате ли, моят лъч отказа и… – той се закашля от острата миризма на изтичащия газ.

– Горкият дявол! – това не достига до нашия приятел. – Какво казва корабът фар, Джордж?

– Иска да знае има ли някаква опасност за движението. Казва, че той самият е застигнат от лошо време и не може да напусне поста си. Подадох общ сигнал за бедствие, така че дори и да не видят лъча ни, някой със сигурност ще помогне, иначе трябва да сме ние. Да приготвя ли сапаните[24]? Чакай! Я виж! Идва и планетарен лайнер[25]! Ще се издигне след секунда!

– Съобщи на лайнера да си приготвят сапаните – извиква капитан Пърнал към другия капитан. – Няма време за губене… Превържете помощника си – изкрещява той към скитника.

– Помощникът ми е добре. Проблемът е в механика. Той превъртя…

– Укротете го с някой гаечен ключ[26]. Побързайте!

– Но аз мога да стигна до Сейнт Джонс, ако ме придружавате…

– Ще стигнете до дълбокия, мокър Атлантик след двайсет минути! Сега сте на по-малко от пет и осемстотин. Вземете си документите!

Планетарният лайнер, пътуващ на изток, се издига във великолепна спирала и с бучене ни засенчва[27]. Колоидът под корпуса му е отворен и транспортните ремъци висят като пипала. Изключваме лъча, докато той леко и внимателно се намества над командната рубка на скитника. Появява се помощник-капитанът, с привързана до тялото ръка, и с препъване се качва в спасителната люлка. Мъж с алена от кръв глава го следва, крещейки, че трябва да се върне и да поправи своя лъч. Помощникът го уверява, че в машинното отделение на лайнера ще намери готов за ползване хубав нов лъч. Превързаната глава се покатерва, кимайки развълнувано. Следват ги младеж и жена. От лайнера над нас се чуват приглушени поздравления и ние виждаме лицата на пътниците зад колоидните прозорци на салона.

– Хубаво момиче. Какво още чака този глупак? – казва капитан Пърнал.

Тогава се появява шкиперът на бездомника и продължава да ни увещава да стоим настрана и да го видим как ще стигне до Сейнт Джонс. Неочаквано той спира излиянията си, гмурва се обратно надолу и после се връща – при което ние, малките човешки същества в празнотата, избухваме в аплодисменти, по-силни от всякога, защото той е понесъл корабното коте в ръце. Спасителните въжета на лайнера се издигат нагоре със съскане; люкът на дъното му се затръшва и той отново се понася напред. Циферблатът показва по-малко от 3000 фута.

Корабът фар ни дава знак, че трябва да се погрижим за изоставения бездомник, който сега пее предсмъртната си песен, пропадайки под нас на дълги, неконтролируеми зигзаги.

– Дръж лъча ни върху него и изпрати общо предупреждение – казва капитан Пърнал, докато го следва надолу.

Това всъщност не е нужно. Няма лайнер във въздуха, на който да не е ясно значението на този вертикален лъч и да не стои настрана от нас и улова ни.

– Но той ще потъне във водата, нали? – питам аз.

– Невинаги – отговаря Пърнал. – Имаше един изоставен кораб, който се преобърна, изтръска двигателите от корпуса си и се лута из долните ешелони в продължение на три седмици само с предните си резервоари. Няма да поемаме рискове. Разкъсай го, Джордж, и си отваряй очите. Пред нас има лошо време.

Капитан Ходжсън отваря колоида на дъното, изважда тежкото желязо от стойката му, която в лайнерите обикновено е маскирана като диван в салона за пушачи, и на 200 фута освобождава предпазителя. Чуваме бръмченето на рамената с форма на полумесец, които се разтварят по време на спускането. Челото на бездомника е пробито, прерязано напречно и разкъсано по диагонал. Той пада с кърмата напред, докато лъчът ни го осветява; плъзга се като изгубена душа надолу по безмилостния стълб от светлина и Атлантическият океан го поема в обятията си.

– Гадна работа – казва Ходжсън. – Чудя се как ли е било в миналото?

И на мен ми минава през ума същата мисъл. Ами ако това беше станало в миналото и този тресящ се труп беше пълен с хора, научени (в това именно е ужасът!), че е твърде вероятно след смъртта си да бъдат завинаги обречени на неописуеми мъки?

А само преди едно поколение ние (сега вече знаем, че сме просто повторение на нашите предци, но размножили се навсякъде по земната твърд) – ние, подчертавам, раздирахме, разпаряхме и разбивахме за всеобщо възхищение.

В този момент Тим извиква от командната платформа, че трябва да облечем надувните си костюми[28] си и веднага да му занесем неговия.

Бързо се напъхваме в тежките гумени костюми – механиците вече са облечени – и напомпваме въздуха през крановете на въздушните помпи. Надувните костюми на ГУП са 3 пъти по-дебели от фликърите[29] на състезателите и ужасно протриват под мишниците. Джордж поема кормилото, докато Тим се надуе до краен предел. Ако го ритнеш от командната платформа към палубата, той ще отскочи обратно. Но всъщност ритниците ще ги раздава „162“.

– Корабът фар се е побъркал. Съвсем е превъртял – изсумтява той, връщайки се към командването. – Казва, че пред нас има страшна буря и иска да свием към Гренландия. По-скоро бих нарязал кораба за старо желязо! Изгубихме половин час да се занимаваме с онази мъртва патица долу, а сега искат от нас да се тътрим до Полярния кръг. От какво си мисли той, че е направен пощенският кораб? От гумирана коприна? Кажи му, че продължаваме право напред, Джордж.

Джордж го закопчава към рамката[30] и превключва на ръчно управление. Сега под пръстите на левия крак на Тим е ускорителят на левия двигател, а под петàта – задният ход; същото е и с десния му крак. Спирачките на регулаторите на подемната сила стърчат на обръча на кормилото, където пръстите на лявата му ръка могат да ги натискат. До дясната му ръка е лостът на средния двигател, готов да бъде включен на предавка при първа необходимост. Той се навежда напред, пристегнат от предпазния колан, с очи, приковани в колоида, и с едно ухо, наострено към главния комуникатор. Оттук насетне той е силата и посоката на „162“, каквото и да ни сполети.

Корабът фар на Плитчините бълва страница след страница с навигационни инструкции от Дирекцията за въздушен контрол[31] (ДВК) към целия трафик. Длъжни сме да закрепим здраво всички „незакрепени предмети“, да спуснем капаците на лъчите на Фльори и „при никакви обстоятелства да не се опитваме да почистваме снега от командните кули, докато времето не утихне“. Съобщават ни, че съдовете с по-малка мощност могат да изплуват до тавана на полета си, а пощенските кораби трябва съответно да се озъртат за тях; долните въздушни коридори на запад са в много лошо състояние, „с чести въздушни пропадания, завихряния, странични ветрове и т.н.“.

Ясното тъмно небе все още е чисто. Единственият намек за опасност е статичното електричество по кожата (имам чувството, че съм възглавничка за плетене на дантели) и една раздразнителност, която брътвежът на главния комуникатор засилва почти до истерия.

Издигнали сме се на 8000 фута, откакто доубихме скитника, и турбините ни осигуряват постоянна скорост от двеста и десет възела.

Много далеч на запад едно продълговато червено петно, ниско долу, ни показва кораба фар на Северните плитчини. Около него се издигат и спускат огнени прашинки, като объркани планети около нестабилно слънце. Това са безпомощни плавателни съдове, които се държат близо до светлината му само за да са до него. Нищо чудно, че той не може да напусне поста си.

Корабът фар ни предупреждава да се пазим от мъртвото течение на мощния вихър, в който (както показва прожекторът му) самият той се тресе в този момент.

Мрачните бездни около нас започват да се изпълват с едва забележими светещи нишки – виещи се, неспокойни форми. Една от тях се оформя в кълбо от блед пламък, което чака, треперейки от нетърпение, да връхлетим отгоре му. Тогава то отскача като звяр през чернотата, каца точно на върха на носа ни, за един кратък миг прави пирует там и после се откъсва. Носът ни с тътен потъва надолу, сякаш тази светлина е от олово – потъва и се изправя, само за да се разклати и да залитне отново при следващата въздушна яма.

Пръстите на Тим върху бутоните на подемните регулатори удрят акорди от цифри – 1:4:7 – 2:4:6 – 7:5:3 и така нататък; защото той управлява единствено чрез резервоарите, издигайки или снижавайки кораба срещу своенравния въздушен поток. И трите двигателя работят, защото колкото по-скоро се плъзнем до края на този тънък лед, толкова по-добре.

По-нагоре не смеем да отидем. Целият небесен свод над нас е зареден с бледи криптонови изпарения, които триенето на нашия корпус може да възбуди, предизвиквайки заплашителни прояви. Може би ще успеем бързо да се промушим между горния и долния ешелон – съответно 5000 и 7000 фута, подсказва ни корабът фар – стига само… Но изведнъж носът ни се оказва обгърнат от син пламък и пропада надолу като меч. Никое човешко умение не може да се справи с тези постоянно променящи се напрежения. Един вихър ни улавя за клюна и ние се гмурваме по двехилядифутова крива под наклон от 35º (наклономерът и подскачащото ми тяло го потвърждават). Турбините пищят пронизително; перките не могат да захапят разредения въздух; Тим изкарва подемната сила от пет резервоара наведнъж и забива кораба като куршум във въртопа, където го управлява само чрез собственото му тегло, влагайки всичките си умения, докато накрая корабът омекоти падането си с разтърсващ удар върху едно възходящо течение, 3000 фута по-надолу.

– Ето че успяхме – казва Джордж в ухото ми. – Триенето на корпуса при последното плъзгане съсипа потенциалите! Внимавай за странични течения, Тим, ще се наложи да я удържаш.

– Овладял съм я – гласи отговорът. – Хайде, старице, надигай се.

Тя се надига величествено, но страничните ветрове я блъскат отляво и отдясно като крилата на разгневени ангели. Корабът е изтласкван от курса си едновременно в четири посоки и зашлевяван обратно на мястото си, само за да бъде завлечен настрани и захвърлен в нов хаос. Постоянно някой коронен разряд[32] се зъби по носа ни или се премята презглава от предната част до средата, а към пращенето на електричеството около и вътре в нас веднъж-дваж се добавя и тропотът на градушка – градушка, която никога няма да падне върху която и да е морска повърхност. Длъжни сме да намалим скоростта, иначе рискуваме да прекършим гръбнака на кораба при някое преобръщане през нос.

– Въздухът е идеално еластична течност! – Джордж надвиква грохота. – Горе-долу толкова еластична, колкото и насрещното вълнение край фара на Фастнет[33], нали?

Той съвсем не е справедлив към тази иначе благородна стихия. Ако човек нахлуе в Небесата, докато те изравняват волтовите си потенциали; ако наруши пазарните цени на Върховните богове, запращайки стоманени корпуси с деветдесет възела в среда с деликатно балансирани електрически напрежения, то той не трябва да се оплаква от грубото посрещане. Тим го приема с каменно изражение, захапал единия ъгъл на долната си устна, с поглед, реещ се в чернотата на двадесет мили напред, а яростни искри изхвърчат от кокалчетата на пръстите му при всяко завъртане на ръката. От време на време той тръсва глава, за да изчисти потта, стичаща се от веждите му, и тогава Джордж, улавяйки удобния миг, се спуска по предпазния парапет и бързо подсушава лицето му с голяма червена кърпа. Никога не съм си представял, че едно човешко същество може да полага толкова непрекъснати усилия и толкова хладнокръвно да мисли, както прави Тим, когато стихията е във вихъра си. През онзи половин час в ада ние биваме завличани насам-натам от топли или мразовити засмуквания, изхвърляни нагоре от ули-уо, завихряни надолу от водовъртежи и блъскани настрани от странични течения под шеметния бяг на звездите и в компанията на пияната луна. Чувам устремното щракане на лоста на средния двигател, който се плъзга навътре и навън, и ниското ръмжене на подемните регулатори; чувам, по-силен от виещите ветрове отвън, писъка на носовото кормило. Всички те се врязват във всяко затишие, което обещава макар и краткотрайна почивка. Накрая започваме да се изкачваме с тежък крен[34], като носовото кормило и левите витла работят заедно; само най-прецизното балансиране на резервоарите ни спасява от това да се завъртим като куршум от старинна пушка.

– Трябва по някакъв начин да се изтеглим към наветрената страна на онзи кораб фар – извиква Джордж.

– Няма наветрена страна! – вяло протестирам аз, люлеейки се на стълба, за който съм вързан. – За какво говориш?

Той се изсмива – докато пропадаме в хилядафутова въздушна яма, този червендалест мъж се изсмива в качулката на надувния си костюм!

– Виж – казва той, – трябва рязко да се издигнем, за да изпреварим онези бежанци.

Корабът фар се намира под нас и малко на югозапад, пулсирайки в центъра на побърканата си галактика. Небето е гъсто изпъстрено с движещи се светлини на всякаква височина. Предполагам, че повечето от тях се опитват да се насочат с носа срещу вятъра, но тъй като не са многоглави хидри, се провалят. Един кораб на име „Мограби“, с недостатъчно газ в резервоарите, се издига до тавана си и след като не успява да подобри своето положение, пропада с около 2000 фута надолу. Там се натъква на страховит ули-уо и бива изхвърлен нагоре, въртейки се като сухо листо. Вместо да изключи двигателите, той дава заден ход и, естествено, отскача като от стена почти право върху кораба фар, който откликва (нашият главен комуникатор го улавя) по човешки, просто и цветисто.

– Ако бяха изчакали спокойно бурята да отмине, щеше да бъде по-добре – казва Джордж в миг на затишие, докато ние се издигаме като прилеп над всички тях. – Но някои шкипери упорито се движат без достатъчно подемна сила. Тим, онзи кораб тип „Попова лъжичка“ какво си мисли, че прави?

– Играят на сляпа баба – невъзмутимо отвръща Тим.

Един лайнер на ТАД („Транс-Азиатик Директ“) е открил спокоен въздушен поток и се врязва в него на пълна мощност. Но в края на този спокоен поток има въздушен вихър, така че лайнерът на ТАД е изхвърлен настрани, както се изстрелва грахово зърно между палеца и показалеца, и бясно започва да намалява, докато пропада надолу, което едва не го преобръща.

– Е, надявам се сега да са доволни – казва Тим. – Радвам се, че не съм кораб фар… Какво? Дали имам нужда от помощ? – таблото на главния комуникатор е привлякло вниманието му. – Джордж, можеш да предадеш на онзи джентълмен сърдечни поздрави – сърдечни, Джордж, запомни! – и да му кажеш, че нямам нужда от помощ. Коя е тази досадна консерва сардини?

– Една баржа от Римуски. Чуди се кого да извлачи.

– Много любезно от нейна страна. Този пощенски кораб за момента няма нужда от буксир.

– Тези баржи се врат навсякъде, където има шанс за спасителна премия – обяснява Джордж. – Ние им викаме трипръсти чайки.

Деветдесетфутов кораб от блестяща стомана с дълъг нос се носи безметежно и за миг се озовава на един поздрав разстояние от нас. Неговите спасителни въжета са навити и готови за спасителна акция. В откритата му рубка има само един човек. Той пуши. Предал се е изцяло на бунта на въздушните маси, през които ние си проправяме път, докато той си стои най-спокойно. Виждам как димът от лулата му се издига необезпокоявано, преди корабът му да пропадне – така поне изглежда – като камък, хвърлен в кладенец.

Тъкмо сме подминали кораба фар и неговите безразборно разхвърляни съседи, когато бурята утихва толкова внезапно, колкото бе започнала. Падаща звезда на север изпълва небето със зеленото примигване на метеорит, изгарящ в нашата атмосфера.

Джордж казва:

– Това може да изравни всички потенциали.

И още докато говори, враждуващите ветрове стихват; въздушните ями изчезват; страничните течения заглъхват на дълги, плавни вълни; въздушните пътища пред нас се изглаждат. За по-малко от три минути ятото съдове около кораба фар гасят сигналните си светлини и отлитат с бръмчене по своите задачи.

– Какво стана? – изпъшквам аз.

Нервното напрежение отвътре и магнетизиращото гъделичкане отвън са преминали; надувният ми костюм натежава като олово.

– Един Господ знае! – казва капитан Джордж сериозно. – Повърхностното триене на този стар метеорит е разредило различните потенциали. Виждал съм го и преди. Уф, какво облекчение!

Спускаме се от 10000 на 6000 фута и събличаме влажните си костюми. Тим се изключва и излиза от рамката. Корабът фар ни настига. Тим отваря колоидното прозорче в тази божествена тишина и избърсва лицето си.

– Хей, Уилямс! – извиква той. – Май си се отместил с градус-два от позицията си, а?

– Може и така да е – дочува се отговор от кораба фар. – Имах малко компания тази вечер.

– Забелязах. Това не беше ли просто лек ветрец?

– Предупредих ви. Защо не свихте на север? Корабите, пътуващи на изток, го направиха.

– Аз ли? Не и преди да започна да командвам кораб санаториум за туберкулозни на Южния полюс. Взирал съм се през колоидите още преди да си слязъл от люлката, синко.

– Аз съм последният, който ще го отрече – меко отвръща капитанът на кораба фар. – Начинът, по който управляваше одеве… А аз разбирам доста от трафик по време на волт-паника[35]… Това беше с хиляда оборота над всичко, което дори аз някога съм виждал.

Гърбът на Тим видимо се отпуска при това ласкателство. Застанал на командния пулт, капитан Джордж намигва и сочи към портрета на изключително привлекателна девойка, закрепен към стойката на телескопа на Тим, точно над кормилото.

Разбирам. Сега вече изцяло и напълно разбирам!

Междувременно по ефира се разнасят някакъв разговор за „наминаване на чай в петък“ и кратък доклад за съдбата на изоставения повреден кораб, а Тим, докато се спуска надолу, подхвърля:

– Като за човек от ДВК, младият Уилямс не е толкова глупав на тема „високо напрежение“, колкото някои други. Искаш ли да поемеш управлението, Джордж? Аз само ще хвърля един поглед наоколо. Левият двигател ми се струва малко загрял и ще трябва да я караме по-кротко.

Корабът фар отлита с радостно бръмчене и се настанява обратно в небесното си гнездо. Тук той ще остане като наблюдателница без капаци на прозорците, като спасителна станция, влекач за аварирали съдове, съд от последна инстанция и същевременно метеорологично бюро с обхват 300 мили във всички посоки, до следващата сряда, когато заместващият го кораб ще се плъзне по звездите, за да заеме бруленото му от ветровете място.

Неговият черен корпус, двойна командирска рубка и вечно готовите му спасителни сапани представляват всичко, което е останало на планетата от онази странна стара дума „власт“. Той е отговорен единствено пред ДВК – същата онази Дирекция за въздушен контрол, за която Тим говори толкова пренебрежително. Но този полуизбран, полуназначен орган от няколко десетки души от двата пола контролира цялата планета.

„Транспортът е цивилизация“ – гласи нашето мото. На теория ние правим каквото си поискаме, стига да не пречим на трафика и всичко, което произтича от него. На практика обаче ДВК потвърждава или анулира всички международни споразумения и, съдейки по последния ѝ доклад, намира нашата толерантна, хумористична и мързелива малка планета за напълно готова да прехвърли цялото бреме на общественото управление върху нейните плещи.

Обсъждам това с Тим, докато пием мате на командния пулт, а Джордж подкарва кораба над бялото петно на Плитчините с красиви, издигащи се криви, по петдесет мили всяка. Наклономерът ги пренася върху лентата в плавен, свободен стил.

Тим събира навитата лента и разглежда последните няколко фута, които бележат пътя на „162“ през волт-паниката.

– От пет години не ми беше излизала такава температурна крива[36] – казва той унило.

Наклономерът на пощенските кораби записва всеки ярд от всеки полет. След това лентите отиват в ДВК, която ги съпоставя и прави сборни графични карти от тях за инструктаж на капитаните. Тим изучава своето невъзвратимо минало, клатейки глава.

– Я виж! Тук има пропадане от хиляда и петстотин фута под наклон от петдесет и пет градуса! Трябва тогава да сме стояли на главите си, Джордж.

– Не думай – отговаря Джордж. – Стори ми се, че го забелязах по едно време.

Джордж може и да няма котешката бързина на капитан Пърнал, но е истински артист до върховете на широките си пръсти, които си играят с бутоните на подемните регулатори. Прекрасните криви на пòлета се изписват върху лентата без нито едно трепване. Вертикалният светлинен лъч на кораба фар остава далеч на изток и залязва на фона на следващите ни звезди. На запад, където не би трябвало да изгрява нито една планета, тройните вертикални светлини на залива Тринити (ние все още се придържаме към южния маршрут) създават ниско, издигащо се сияние. Изглеждаме като единственото нещо в покой под целия небосвод; носим се безметежно, докато въртенето на Земята кара кулите за кацане да изникнат пред нас.

И минута след минута нашият безшумен часовник отброява по една миля на всеки шестнадесет секунди.

– Някой хубав ден – казва Тим – ще се изравним с Господаря на този часовник.

– Този ден идва точно сега – казва Джордж през рамо. – Аз гоня нощта на запад.

Звездите пред нас избледняват съвсем бавно, сякаш неусетно обвити от тънък слой мъгла, но глухото бучене на въздуха по корпуса се превръща в радостен вой.

– Утринният порив на вятъра – казва Тим. – Той ще продължи напред, за да посрещне Слънцето. Гледай! Виждаш ли как тъмнината отстъпва пред нас! Ела до задния колоид. Ще ти покажа нещо.

В машинното отделение е горещо и задушно; чиновниците в пощенския вагон спят, а робът на лъча е готов да ги последва. Тим плъзва и отваря задния колоиден прозорец, разкривайки извивката на света – най-дълбокото пурпурно на океана, – опасана с димящо и непоносимо сияйно злато.

След това слънцето изгрява и през колоида приглушава светлината на нашите лампи. Тим се намръщва право срещу него.

– Катерици в колело – мърмори той. – Това сме ние. Катерици в колело! И колелото се движи два пъти по-бързо от нас. Но само изчакай още няколко години, блестящи ми приятелю, и ще видиш как ще те изненадаме. Ще те накараме да спреш като пред Иисус Навин![37]

Да, това е нашата мечта: да можем да превърнем цялата земя в долината Аялон[38], когато си поискаме. Засега на тези географски ширини можем само да разтеглим зората двойно. Но някой ден, дори и на Екватора, ще задържаме слънцето неподвижно през цялата му обиколка.

Поглеждаме надолу към морето, гъмжащо от тежък трафик. Голям подводен кораб внезапно изплува на повърхността. Още един и още един го последват с плясък, засмукване и диво бълбукане от освободеното налягане. Дълбоководните товарни кораби[39] изплуват, за да „напълнят дробове“ с въздух след дългата нощ, и спокойният океан е целият изпъстрен с пяна, наподобяваща очи върху паунска опашка.

– Ние също ще се проветрим – казва Тим.

Когато се връщаме на командния пулт, Джордж изключва двигателите, колоидните прозорци се отварят и свежият въздух изпълва кораба. Няма закъде да бързаме. Старите договори (които ще бъдат преразгледани в края на годината) позволяват дванадесет часа за полет, който всеки пощенски кораб може извърши за десет. Така че ние закусваме, прегърнати от източното въздушно течение, което ни тласка напред с ленивите двадесет възела.

За да се насладите на живота и на тютюна, започнете и с двете в слънчево утро на около половин миля над пъстрите облачни пояси на Атлантика, и то след волт-суматоха, която е пречистила и закалила нервите ви. Докато обсъждаме сгъстяващия се трафик с чувството за превъзходство, което ни дава правото да имаме запазен за себе си висок полетен ешелон, чуваме (лично аз за първи път) сутрешния химн на един болничен кораб.

Той е обгърнат от кълбо разнищен пух под нас и ние улавяме напева още преди корабът да изплува в слънчевата светлина. „О, вие, ветрове Господни – пеят невидимите гласове, – Бог да ви благослови! Славете Го и Го възхвалявайте вовеки!“

Сваляме шапките си и се присъединяваме към тях. Когато нашата сянка пада върху големите им открити платформи, те поглеждат нагоре и приятелски протягат ръце, докато пеят. Можем да видим лекарите, медицинските сестри и белите, подобни на копчета лица на лежащоболните пациенти. Корабът минава бавно под нас, насочвайки се на север, а корпусът му, мокър от нощната роса, целият сияе на слънцето. Той навлиза в сянката на един облак и изчезва, но песента му продължава да звучи: „О, вие, свети и смирени по сърце, Бог да ви благослови! Славете Го и Го възхвалявайте вовеки“.

– Това е обществен кораб за белодробно болни, иначе нямаше да пеят Песента на Сътворението[40]. Освен това е от Гренландия, иначе нямаше да има щори против сняг над колоидните си прозорци – казва най-накрая Джордж. – Вероятно е на път за Фредериксхавен или някой от ледниковите санаториуми, където ще остане цял месец. Ако беше спешно отделение, щеше да виси на осемхилядифутовата лента… Да, туберкулозни са.

– Забавно е как новите неща на практика са същите стари неща, за които съм чел в книгите – отвръща Тим. – Как диваците са извличали своите болни и ранени по върховете на хълмовете, защото там микробите са по-малко. Ние ги издигаме в стерилизиран въздух за известно време. Идеята е същата. Колко казваха лекарите, че сме добавили към средната продължителност на човешкия живот?

– Трийсет години – казва Джордж и в окото му блясва пламъче. – Всичките ли ще ги прекараме тук горе, Тим?

– Тогава махай с крила напред! Хайде, махай напред! Кой те спира? – засмива се старшият капитан, докато влизаме вътре.

Поддържаме добра височина, за да изпреварим крайбрежния и континенталния корабен трафик. И наистина имаме нужда от това. Макар маршрутът ни в никакъв случай да не е натоварен, по този път има постоянен слаб поток от превозни средства. Срещаме въздушни кораби за ценни кожи от залива Хъдсън, идващи от Големия резерват, които бързат да отлетят от Бонависта[41], натоварени със самури и черни лисици за ненаситните пазари. Пресичаме пътя на лайнери от Кийуейтин[42], които са малки и тесни, но техните капитани не виждат земя между Трепаси[43] и Ланко[44] и само те са наясно колко злато пренасят от Западна Ерика[45]. Срещаме и кораби на ТАД, които съвсем сериозно обикалят земното кълбо по петдесетия меридиан с реална скорост седемдесет възела; боядисаните в бяло кораби плодовози на „Акройд & Хънт“, идващи от юг, прелитат стремително под нас и вентилираните им корпуси свистят като китайски хвърчила. Техният пазар е на север, сред санаториумите, където можете да помиришете грейпфрутите и бананите им насред студа и снеговете. Зърваме също и аржентински кораби за говеждо месо, с огромен капацитет и непривлекателни очертания. Те също изхранват северните здравни станции в скованите от лед пристанища, където подводните кораби не смеят да изплуват.

Плоските кораби за руда и петролните танкери от Унгава[46] се спускат мързеливо от север с жълтите си търбуси, подобно на ята от неизплашени диви патици. Не е рентабилно да се пренасят по въздух минерали и петрол нито миля повече от необходимото; обаче рисковете от прехвърлянето им на подводни кораби сред ледените блокове край Наин или Хеброн[47] са толкова големи, че тези тежки товарни съдове летят директно до Халифакс[48], оставяйки тежък мирис във въздуха след себе си. Те са най-големите скитници в небето, като изключим „зърнените корита“ от Атабаска[49]. Но последните, след като реколтата от пшеница вече е извозена, сега са заети от другата страна на земното кълбо с превоз на дървен материал в Сибир.

Ние се придържаме към река Сейнт Лорънс (удивително е как старите водни пътища все още привличат нас, децата на въздуха) и следваме нейната широка черна линия сред плаващите ледени блокове, право надолу по протежение на Парка, който мъдростта на нашите бащи… впрочем всеки познава маршрута до Квебек.

Спускаме се към приемните кули на Абраамовите хълмове двадесет минути преди разписанието и висим спокойно над тях, докато междинният пощенски кораб от Йокохама успее да се отдели и да ни освободи място на кея. Любопитно е да се наблюдава действието на задържащите скоби по цялото протежение на мразовития речен бряг, докато корабите се отделят или застават на котва. Един голям хамбургски дирижабъл тъкмо напуска Пон Леви и неговият екипаж, докато прибира перилата на платформите, запява „Елсинор“, най-старата от нашите моряшки песни. Вие, разбира се, я знаете:

Балтийска чайна има майка Руген,

танцуват четирийсет двойки горе!

А ти наглеждай моя Рей,

защото заминавам, хей,

и ще танцувам с Ела Суейн във Елсинор.

И после, докато с нагряване напасват плочите от обшивката[50]:

На север, все на север и на запад,

от Сурабая към Балтика се понасям,

към Скау – деветдесет са възлите!

Балтийска чайна има майка Руген

и ще танцувам с Ела Суейн във Елсинор.

Задържащите скоби се разделят с жест на възмутено отхвърляне, сякаш Квебек, блестящ под снеговете си, прогонва тези лекомислени и недостойни любовници. Откъм Абраамовите хълмове идва сигналът за нас. Тим завърта кораба и изплува нагоре, а огромните стрели на кулата се разтварят широко с пламенен зов – или поне на мен ми се струва така, защото на горната платформа една малка фигура с качулка също разтваря широко ръце към баща си?

След десет секунди пощенският вагон с чиновниците се спуска с трясък към приемния кесон; пристанищните работници сменят механиците при спрелите турбини, а Тим, по-горд от всякога, ме запознава с девойката от фотографията на рафта.

– И между другото – казва ѝ той, пристъпвайки напред под слънчевата светлина, вече с цивилна шапка на главата, – видях младия Уилямс на кораба фар. Поканих го на чай в петък.

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Бюлетин на Дирекцията за въздушен контрол

СВЕТЛИНИ

Няма промени във вътрешните навигационни светлини на Англия за седмицата, приключваща на 18 дек.

Кабо Верде: Наклонената пътеводна светлина се променя от 1-во число на следващия месец на троен проблясък – зелено, бяло, зелено – вместо досегашната фазова червена светлина. Предупредителната светлина за ветровете харматан ще бъде непрекъснат вертикален ярък лъч (бял) над всички оазиси по главните транссахарски маршрути в посока от североизток на изток.

Инверкаргил (Нова Зеландия): От 1-во число на следващия месец най-южният фар (двойна червена светлина) ще излъчва бял лъч, наклонен под ъгъл от 45º, в случай на приближаване на бурния южен вятър саутърли бъстър. Въздушният трафик минава на голяма височина над това крайбрежие между април и октомври.

Залив Тейбъл (Кейптаун): Лъчът на Дяволския връх е преместен в Симонсберг. Трафикът, приближаващ планината Тейбъл по крайбрежния маршрут, трябва да държи всички светлини от залива Трий Анкор най-малко на 2000 фута под себе си и да не прави завой за подход, докато не премине на изток от източното рамо на Дяволския връх.

Фар Сандхедс (Индия): Зелени тройни вертикални светлини обозначават нова частна платформа за кацане, предназначена само за трафика между Бенгалския залив и Бирма.

Снайфелсйокул (Исландия): Бялата фазова светлина се спира през зимния сезон.

Патагония: Няма летни светлини южно от нос Пилар. Това включва остров Стейтън и Порт Стенли (Фолклендски острови).

Нос Наварин (Берингово море): Четворен проблясък за мъгла (бяло) на интервали от една минута (нововъведение).

Източен нос (нос Дежньов): Проблясък за мъгла – единично бяло с единичен гърмеж на интервали от 30 секунди (нововъведение).

Малайски архипелаг: Светлините са ненадеждни заради вулканични изригвания. Летете по пряк курс от нос Съмърсет (Австралия) до Сингапур, като поддържате най-високите полетни ешелони.

От името на Дирекцията:

Катъртун   }

Сейнт Джъст } Комисия по навигационните светлини

Ван Хедер  }

ПРОИЗШЕСТВИЯ

Седмица, приключваща на 18 дек.

Остров Сейбъл: Зелен товарен кораб с единична командна рубка тип „барбет“, с неразличим бордов номер, се е преобърнал след сблъсък, с пробит преден резервоар; спуснал се е под 300 фута в 14 ч. на 15 дек. Съпроводен до водата и ликвидиран от кораба фар.

Нюфаундлендските плитчини: Пощенски кораб 162 докладва за изоставен и пропускащ газ товарен съд марка „Халма“ (изпълняващ курс от Фоуи до Сейнт Джонс), застигнат от лошо време на координати 46° 15’ с.ш. и 50° 15’ з.д. Екипажът е спасен от планетарния лайнер „Астероид“. Съпроводен до водата и ликвидиран от пощенския кораб на 14 дек.

Кергелен: Корабът фар докладва за последно повикване от товарния кораб „Цимена“ (собственост на „Гейър Тонг Хук & Ко“), който е поемал вода и е потъвал по време на снежна буря до Южния остров от архипелага Макдоналд. Не са открити останки. Съобщенията и завещанията на екипажа са на разположение във всички офиси на ДВК.

Феззан (Либия): Товарен кораб „Улема“ на ТАД е заседнал на сушата по време на вятъра харматан в планинската верига Акакус. Обшивката му е деформирана в долната част. Екипажът е в Гат, където е ремонтът. 13 дек.

Бискайски залив: Корабът фар докладва, че дирижабълът „Кадучи“ (линия Валандингам) леко се е блъснал в западния пролом на Понт дьо Бенаск. Пътниците са прехвърлени на „Андора“ (линия Фултън). Барселонският кораб фар спасява товара. 12 дек.

Остров Възнесение, кораб фар: Останките от непознат състезателен самолет с кормило „Пардън“, укрепени със стоманена тел ксилонитови лопатки и гнездо за двигател „Харлис“, са били забелязани и прибрани на координати 7° 20’ ю.ш. и 18° 41’ з.д. на 15 дек. Снимки са изложени във всички офиси на ДВК.

БЕЗСЛЕДНО ИЗЧЕЗНАЛИ

Тъй като през изминалата седмица не бе получен нито един отговор на общото повикване от следните закъснели съдове, те официално се обявяват за безследно изчезнали:

„Атлантис“, З. 17630, Кантон – Валпараисо

„Аудумла“, З. 889, Стокхолм – Одеса

„Беренис“, З. 2206, Рига – Владивосток

„Дроу“, И. 446, Ковънтри – Пунта Аренас

„Аренас Тонтин“, И. 5068, нос Рат – Унгава

„У-Сун“, И. 41776, Ханкоу – залив Лобито

В ход е общо повикване (към всички кораби фарове) за издирване на:

„Джейн Еър“, З. 6990, Порт Рупърт – Мексико Сити

„Сантандер“, З. 6514, Пустиня Гоби – Манила

„И. Едмундсон“, И. 9690, Кандахар – Фиуме

Спиране от движение поради препречване на пътя и самоволно напускане на полетните ешелони

„Валкирия“ (състезателен самолет), собственик А. Дж. Хартли, Ню Йорк (двукратно предупреждаван).

„Гейша“ (състезателен самолет), собственик С. ван Кот, Филаделфия (двукратно предупреждаван).

„Чудото на Перу“ (състезателен самолет), собственик Х. Х. Пейшото, Рио де Жанейро (двукратно предупреждаван).

От името на Дирекцията:

Лазарев      }

Маккиоу    } Комисия по въздушния трафик

Голдбрат   }

БЕЛЕЖКИ

Ледена суграшица на голяма височина

Времето на север все още не показва признаци на подобрение. От всички посоки идват оплаквания за необичайно чести превалявания на суграшица във високите полетни ешелони. Състезателните самолети и дирижаблите са пострадали еднакво тежко: първите – от неравномерното натрупване на полузамръзнала киша върху лопатките си (само този, който е „удържал“ лошо балансиран самолет при насрещен вятър, знае какво означава това), а вторите – от натежали носови части и обледенени корпуси. Вследствие на това северните и северозападните високи ешелони на практика са изоставени, а високолетящите се се завърнали към непретенциозната сигурност на ниските височини от 300, 500 и 600 фута. Все пак остават няколко безстрашни ловци на слънце, които, въпреки замръзналите обтегачи и блокиралите от лед свързващи лостове, все още бродят из сините висини.

Състезанията с лодки тип „прилеп“

Скандалите от последните няколко години най-накрая подтикнаха ветроходния свят към съгласувани действия по отношение на състезанията с лодки тип „прилеп“. Бяхме принудени да наблюдаваме злепоставящия спектакъл на съдове, които практически са състезателни самолети с кил, висящи на цели пет или повече фута над водата и намаляващи височината на полета си само за да докоснат така наречената „родна стихия“, когато наближат финалната линия. Съдиите и стартерите удобно си затваряха очите за този абсурд, но публичната демонстрация край фара „Света Катерина“ по време на есенните регати даде обилен, макар и закъснял плод. За в бъдеще „прилепът“ ще трябва да бъде същинска лодка и дълго пренебрегваното искане на истинските спортисти „да няма разстояние между кила и повърхността в спокойни води“ е на път да бъде прието. Новото правило строго ограничава площта на крилата и подемната им сила. Газовите отсеци са разрешени в носа и в кърмата, както при стария тип, но централният резервоар за воден баласт става задължителен. Тези неща работят, ако не за постигане на съвършенство, то поне за еволюция в един разумен и безопасен плавателен съд. Типът на кормилото остава незасегнат от новите правила, така че можем да очакваме моделът на „Лонг-Дейвидсън“ (патентът за който току-що изтече) да влезе в широка употреба оттук нататък, макар че натоварването върху ахтерщевена при завой със скорост над 40 мили/ч. по общото признание е изключително голямо. Но състезанията с лодки тип „прилеп“ ги чака голямо бъдеще.

Крит и ДВК

Историята на последната Критска криза, разказана в месечния доклад на ДВК, не е лишена от хумор. До 25 октомври Крит, както знае цялата ни планета, беше единственото оцеляло в Европа убежище на „автономни институции“, „местно самоуправление“ и останалия архаичен боклук, измислен в миналото за объркване на човешките дела. Островът на практика се издържаше от туристическия трафик, привличан от ежегодните му бутафорни спектакли с парламенти, колегии, общински съвети и т.н., и т.н. Миналото лято на островитяните им дотегна, както обясни техният премиер, да си „играят на диваци за жълти стотинки“ и преминаха към разрушаването на всички кули за кацане на острова, като прекъснаха всякаква обща комуникация, докато ДВК не ги анексира. Ако нашите читатели търсят на какво да се посмеят от сърце, бихме ги насочили към кореспонденцията между Дирекцията и критския премиер по време на „войната“. Все пак всичко е добре, когато завършва добре. ДВК пое управлението на Крит по стандартния ред; и туристите трябва да отидат другаде, за да станат свидетели на „дебатите“, „резолюциите“ и „народните движения“ от старите времена. Единствените, които ще пострадат, ще бъдат членовете на Дирекцията, които и без това са жестоко претоварени от работа. Достатъчно лесно е да осъдим критяните за техния мързел; но когато човек си спомни за големите, благоденстващи и уж обществено ангажирани общности, които през последните няколко години доброволно се хвърлиха в ръцете на ДВК, не може да бъде твърде строг към старите приятели на Свети Павел.

КОРЕСПОНДЕНЦИЯ

Лудории на Екватора

До Редактора: Едва миналата седмица, докато пресичах Екватора (26°15’ з.д.), дочух ожесточена и безразборна канонада на около 15 или 20 морски мили в посока Ю. 4 И. Спускайки се на височина 500 фута, заварих група трансилвански туристи, заети да взривяват десетки атмосферни бомби от най-големия модел (стандарт на ДВК), а в интервалите между тези свои приятни занимания – да изстрелват димни кръгове от носа и кърмата.

Тази оргия – не мога да я нарека с друго име – продължи поне два часа и съвсем естествено предизвика силни електрически смущения. Компасите ми, разбира се, излязоха от строя, носът на кораба ми бе ударен два пъти, а самият аз получих два резки токови удара от парапета на долната платформа.

При направената забележка ми бе отговорено, че тези „професори“ провеждали научни експерименти. За степента на техните „научни“ познания може да се съди по факта, че очакваха да произведат (цитирам собствените им думи) „малко синьо небе“, ако „продължат достатъчно дълго“. И всичко това – насред Долдрумите, на височина 450 фута! Нямам нищо против синьото небе на подходящото за него място (такова може да се намери на ниво от 4000 фута практически през всичките 12 месеца от годината), но с цялото си уважение към образователните нужди на Трансилвания твърдя, че подобни „лудории“ в центъра на оживен главен въздушен път, където и при най-добрите условия електричеството буквално се стича по стойките и по перките на витлата, са напълно излишни. Когато моите приятели приключиха, пътят в продължение на поне час бе пресичан от мълнии, прорязван от ветрове и бразден от слоеве с неравномерно налягане, спираловидни течения, завихряния и въздушни потоци. Корабът ми на два пъти се наклони опасно при внезапно издигане, изцяло дължащо се на тези дяволски низходящи потоци, и едва не разби витлото си. Работата на ниски височини около Екватора и без това е достатъчно изтощителна, за да ни се натрапват и допълнителните ужаси на научно хулиганство в Долдрумите.

Рил. Дж. Винсент Матен.

[Ние напълно подкрепяме възгледите на професор Матен, но докато Дирекцията не намери за добре да регулира по-строго Южните зони, в които могат да се провеждат научни експерименти, винаги ще бъдем изложени на риска, който нашият кореспондент описва. За съжаление, в днешно време една химера, лудуваща във вакуум, е твърде способна да предизвика вторични последици. – Бел.ред.]

Отговори на кореспондентите

Vigilans – Законите на полярните сияния и техните смущения все още не са напълно изучени. Всеки прегрял двигател, разбира се, може да заклини без предупреждение; но до нас достигнаха толкова много оплаквания за подобни на вашите инциденти по време на полети през Сиянието, че сме склонни да се съгласим с Лавал, че горните слоеве на Aurora Borealis на практика представляват един огромен електрически „теч“ и че блокирането на вашите двигатели се дължи на пълното намагнитване на всички метални части. Нисколетящите самолети често „залепват“, когато са близо до Магнитния полюс, и няма научна причина същата неспособност да не се усети и на по-големи височини, при по-силно излъчване на сиянията.

Indignant – От собствените ви думи става ясно, че не сте имали контрол над управлението. Това, че не сте успели да включите необходимата сигнализация за „неуправляем кораб“ при приближаване към трасе за движение, тъй като електрониката ви е дала на късо, е нещастие, което може да сполети всекиго. Въпреки това ДВК, бидейки отговорна за трафика на планетата, не може да прави компромиси с подобни нещастия. Справка в Кодекса ще ви покаже, че сте глобен по ниската тарифа.

Planiston – (1) Петхилядикилометровото сухопътно състезание беше спечелено миналата година от Л. В. Рауч; неговият брат, Р. М. Рауч, през същата седмица грабна победата в Десетхилядикилометровото презокеанско състезание. Средната скорост на Р. М. беше малко над 500 км/ч, което представлява рекорд. (2) Теоретично няма ограничение за подемната сила на един дирижабъл. За търговски и практически цели обем от 15 000 тона се приема като най-изгоден.

Paterfamilias – Абсолютно никакви. Той носи отговорност както за преките щети върху комините ви, така и за всякакви съпътстващи щети, причинени от падането на тухли в градината и т.н., и т.н. Физическото неудобство и душевните страдания могат да бъдат включени в иска, но обикновените съдилища по правило не се поддават на чувства. Ако можете да докажете, че неговата котва е отнесла част от покрива ви, по-добре е в делото си да се позовете на „нарушаване на неприкосновеността на дома чрез разкриване“ (виж делото Паркинс срещу Дюбуле). Съчувстваме ви за ситуацията, но нощта на 14-и имаше буря и цареше объркване, а и на вас самия може да ви се наложи да се закотвите за чужд комин някоя нощ. Verbum sap![51]

Aldebaran – (1) Войната като печеливш бизнес престана да съществува през 1987 г. (2) Лондонската конвенция изрично запазва правото на всяка нация да води война, стига това да не пречи на трафика и всичко, което той включва. (3) ДВК е учредена през 1949 г.

L.M.P. – (1) Дръжте носа на кораба точно срещу вятъра на половин мощност, като се възползвате от затишията, за да ускорявате и да се промъквате напред. Така корпусът ще се натоварва много по-малко, отколкото ако се опитвате да пресечете бурята косо. (2) Нищо не се печели от заден ход в попътна буря, а и винаги съществува рискът от преобръщане. (3) Формулите за допълнителните разгъваеми спирачки са все така ненадеждни и ще останат такива, докато въздухът подлежи на свиване.

Pegamoid – (1) Лично ние при зимна работа предпочитаме стъклото или флюсовите съединения пред всеки друг материал за носови конуси, тъй като са абсолютно нехигроскопични. (2) Не можем да препоръчаме конкретна марка.

Pulmonar – (1) За симптомите, които описвате, опитайте санаториумите в пустинята Гоби. Ниската надморска височина на повечето сахарски санаториуми е в тяхна вреда, освен в самото начало на заболяването. (2) В тази рубрика не препоръчваме пансиони или хотели.

Beginner – В тихи дни въздухът над голям населен град е малко по-топъл, т.е. по-разреден от атмосферата над околността, затова при навлизане в разредената зона самолетът пропада леко, точно както кораб потъва малко по-дълбоко в сладка вода. Оттам идва феноменът на „друсането“ и вашите „необясними сблъсъци“ с фабрични комини. Във въздуха, както и на земята, най-безопасно е да се лети високо.

Emergency – Има само едно правило за движение във въздуха, на земята и във водата. Нима искате целият небосвод да е само за вас?

Picciola – Полюсите вече са до болка експлоатирани в изкуството и литературата. Оставете ги на науката за следващите двайсет години. Не сте приложили пощенска марка към стиховете си.

North Nigeria – Корабът фар е бил в правото си да ви предупреди да напуснете резервата. Сянката на нисколетящ дирижабъл плаши дивеча. Можете да си купите всички снимки, които ви трябват, в Сокото.

New Era – Не е прието да се прелита над лодката на служител на ДВК без искане на разрешение. Той е част от органа, отговорен за трафика на планетата, и поради тази причина никой не трябва да му пречи. Вие вероятно сте излезли по своя работа или за удоволствие и не трябва да го безпокоите. В името на човечеството, не се опитвайте да бъдете „демократични“.

Excoriated – Всички надуватели рано или късно причиняват протриване. Трябва да продължите, докато кожата ви се закали с практика. Междувременно – вазелин.

РЕЦЕНЗИЯ

„Животът на Ксавие Лавал“

(Рецензирана от Рене Талан, Авиационно училище, Париж)

Преди десет години Лавал – „този невъзмутим мечтател на небесата“, както го нарече Лазарев – събра плодовете на труда на живота си и ги връчи, с напълно оправдано презрение, на един свят, вързан за ръцете и краката към теорията за вихрите на Баралд и „компенсиращите електрически възли“. „Те ще видят – пише той в безсмъртния си послепис към „Сърцето на циклона“ – законите, чието съществуване осмиваха, изписани с огън под краката им.“ „Но дори и тук – продължава той – няма необратимост. Хиляда пъти по-добре е заключенията ми да бъдат отхвърлени, отколкото мъртвото ми име да лежи на прага на храма на Науката като пречка за по-нататъшните изследвания.“

Така умря Лавал, принцът на въздушните стихии, и дори на погребението му Колиър се шегуваше с „онзи, който си е отишъл, за да открие тайните на Северното сияние“.

Ако избирам да бъда толкова банален, то е само за да ви напомня, че теориите на Колиър днес са толкова развенчани, колкото и нелепите заключения на Испанската школа. На мястото на техните изплъзващи се и противоречиви сънища ние имаме, вече окончателно, закона на Лавал за циклона, който той изведе в мрак и студ в подножието на извисяващия се трон на Северното сияние. Именно там аз, погълнат от собствените си изследвания, стотици пъти съм подминавал и срещал отново изсеченото му лъвско лице, бяло като снега под него, набраздено от бръчки като пукнатините и прорезите на Нордкап; нервната ръка, съставляваща неделима част от механизма на неговия летателен апарат; и над всичко това – чудесните му, сияещи очи, обърнати към зенита.

– Учителю! – виках аз, докато преминавах с уважение под него. – Какво търсите днес?

И отгоре винаги долиташе ясен и непоколебим отговор:

– Старата тайна, сине мой!

Огромният егоизъм на младостта ме тласна по моя собствен път, но (вечният човешки зов!) ако знаех – о, само ако знаех, – много пъти щях да разменя скромните си лаври за привилегията, която Тинсли и Ерера имат: да му помагат в неговите фундаментални изследвания.

На синовната почит на Виктор Лавал дължим тези два тома, посветени на земния живот на баща му и изпълнени със свещения уют на семейното огнище. Веднъж завърнал се от бездните на Крайния север в онази малка къща в покрайнините на Мьодон, пред семейството си той не се проявяваше като философа, дръзкия изследовател или човека с непоколебима воля, а като дебел и дори хленчещ шут, въплъщение на добродушен шегобиец – някой, равен на децата си. Длъжни сме да споменем и нерядко комичното отчаяние на мадам Лавал, която, както самата тя пише на почтената си майка пет години след сватбата, открива „в този ненадминат интелект, чието име нося, безгрижното поведение на едно едро и много разхвърляно момче“. Ето и нейното писмо:

„Ксавие се завърна в полунощ от не знам къде, напълно погълнат от изчисления по вечния въпрос за неговото Северно сияние – la belle Aurore[52], която вече започвам да мразя. Вместо да се закотви – бях запалила пътеводната светлина над покрива ни, така че той просто трябваше да се спусне и да завърже апарата, – дълбоко разсеян, той се залута над града с пусната котва! Представи си, скъпа майко, как котвата първо се заклещва в покрива на къщата на кмета! За това не съжалявам, тъй като с жената на кмета не се харесваме. Но когато Ксавие изкоренява любимата ми араукария и я пренася през градината право в оранжерията, аз протестирам с цяло гърло. Малкият Виктор по нощница тича до прозореца и неимоверно се забавлява от безпричинния параболичен полет на скъпоценното ми дърво (тъй като е твърде тъмно, за да се види котвата). Кметът на Мьодон блъска по вратата ни „в името на Закона“, искайки, предполагам, главата на съпруга ми. Ето и разговора през мегафона, докато Ксавие е на 200 фута над нас:

– Г-н Лавал, спуснете се и възстановете щетите от нарушаването на жилищната неприкосновеност! Спуснете се, г-н Лавал!

Никой не отговаря.

– Ксавие Лавал, в името на Закона, спуснете се и се предайте на съда за нарушаване на жилищната неприкосновеност!

Ксавие, откъснат от своите изчисления и разбрал само последните думи:

– Нарушаване на жилищната неприкосновеност? Скъпи ми кмете, кой мъж е съблазнил вашата Жули?

Кметът побеснява:

– Ксавие Лавал…

Ксавие го прекъсва:

– Аз нямам това щастие. Аз съм просто търговец на циклони!

Честна дума, той наистина тогава пусна на воля циклон! Цял Мьодон излезе по улиците, а моят Ксавие, след като дълго време не можеше да проумее какво е направил, изказа съжалението си с хиляди извинения. Най-накрая помирението беше постигнато в нашата къща на вечеря, в два часа сутринта – Жули показа удивителна дипломатичност, а сега тя и кметът спят укротени в синята стая.“

И на следващия ден, докато кметът възстановява покрива си, нейният Ксавие отпътува отново към Северното сияние, за да започне там делото на своя живот.

Г-н Виктор Лавал ни разказва за онзи исторически сблъсък (във въздуха) над склона на вулкана Хекла между Ерера, тогавашният стълб на Испанската школа, и човека, орисан да опровергае теориите му и да го плени с интелекта си. Дори и след години мощният смях на Лавал, докато крепи разбития апарат на испанеца и вика: „Смелост! Няма да падна, докато не открия Истината, а теб те държа здраво!“, отеква като тръбен зов. Това е онзи Лавал, когото светът, потънал в спекулации за бърза печалба, нито познаваше, нито подозираше, че съществува – Лавал, когото до последно съдеха като педант и теоретик.

Човешката страна на неговите епохални открития (разкрита в собствените му томове), за разлика от научната, е белязана от простота, яснота и здрав разум, надхвърлящ всяка похвала. Бих насочил специално онези, които се съмняват в укрепващото влияние на вярата в предците върху характера и волята, към единадесета и деветнадесета глава, съдържащи началото и завършека на Телуричните записи[53], обхващащи период от девет години. Бъдете сигурни, че скромният дом в Мьодон е знаел толкова малко за тяхното колосално значение, колкото и че един ден тези записи ще станат световен стандарт в цялата официална метеорология. За тях беше достатъчно, че техният Ксавие – този син, баща и съпруг – се въздигаше периодично, за да общува със сили отвъд техните разбирания, може би дори ангелски, и че те ежедневно се обединяваха в молитви за неговата безопасност.

„Молете се за мен“, казва той в навечерието на всяка своя експедиция, а при завръщанията си със същата простота възнася благодарности „след вечеря в малката стая, където държеше своите барометри“.

До последно Лавал си остана католик от старата школа. Той, който бе надзърнал в самото сърце на светкавиците, приемаше догмите за папската непогрешимост, за опрощението, за изповедта, за реликвите, големи или малки. Чудно, завидно противоречие!

Завършването на Телуричните записи сложи край на това, което самият Лавал любезно наричаше теоретична страна на трудовете си – трудове, от които и най-младият, най-нечувствителен планерист би се свил от страх. В студ и пек над океанските бездни, с изобретени от самия него инструменти, над гостоприемното сърце на полярния лед и над безплодното лице на пустините, левга подир левга, търпеливо, неуморно, безмилостно – от тяхната вечно изместваща се люлка под магнитния полюс до възвишеното им смъртно ложе в най-високия ефир на горната атмосфера – той бе проследил всяка една от изоконичните телурични криви на Лавал, както ги наричаме днес. Той бе разплел възлите на техните пресичания, определяйки за всяка крива нейния строго регулиран период на прилив и отлив. Снабден с това оръжие, той призовава своите ученици Ерера и Тинсли за финалната демонстрация така спокойно, сякаш поръчва личния си летателен апарат за някое обедно пътуване до Марсилия.

„Доказах тезата си – пише той. – Сега остава само да станете свидетели на доказателството. Утре заминаваме за Манила. След четири дни на 17º юг-югоизток от Пескадорските острови ще се оформи циклон, който ще достигне максималната си мощ двайсет и седем часа след своето зараждане. Именно там ще ви покажа Истината.“

Едно непубликувано досега писмо от Ерера до мадам Лавал ни разкрива как пророчеството на Учителя се е сбъднало.

Няма да разрушавам неговата простота или значимост с каквито и да било опити за цитиране. Забележете добре обаче, че през целите дни и нощи на свръхчовешко напрежение основната грижа на Ерера винаги е била за физическото здраве и удобството на Учителя.

„В такъв момент – пише той – принудих Учителя да изпие бульона“; или: „Накарах го да облече кожения кожух, както ми поръчахте“. Тинсли (вж. стр. 184, 185) не е по-малко загрижен. Той приготвя храната. Готви непрестанно, невъзмутимо, увиснал насред хаоса, чийто смисъл Учителят разяснява. Тинсли, окичен с лаврите и на двете полукълба, се издига до още по-благородни висини в качеството си на всеотдаен готвач. Това е почти невероятно! И все пак хората пишат за Учителя като за студен, затворен и самовглъбен човек. Подобни характери не могат да предизвикат онази радостна и непоколебима преданост, която Лавал е будел през целия си живот. Наистина, много малко сме се променили в хода на вековете! Поздравяваме се, че сме на път да открием тайните на земята и небето, както и връзките, които ги свързват; но сърцето и ума на ближния си тълкуваме погрешно, съдим прибързано и осъждаме – както сега, така и в миналото. Нека тогава всеки, който обича Човека, прочете тези изключително човешки, нежни и мъдри томове.

——————————

РАЗНИ

[ТЪРСИ СЕ]

ТЪРСИ СЕ НЕЗАБАВНО за Източна Африка: напълно квалифициран пилот на самолети и дирижабли, запознат с петролно-радиеви и хелиеви двигатели и генератори. Само за ниски нива на полет, но трябва да разбира от тежкотоварни дирижабли.

ТРАНСПОРТНА АСОЦИАЦИЯ „МОСАМЕДИШ“

ул. „Палестински сгради“ №84, Лондон, Източен централен район.

——————————

ТЪРСИ СЕ МЪЖ – ПИЛОТ НА ДИРИЖАБЪЛ за Южните Алпи, с летни курсове до Сахара. Големи височини, висока скорост, високо заплащане.

Обърнете се към: М. СИДНИ

Хотел „Сан Стефано“, Монте Карло.

——————————

СЕМЕЕН ДИРИЖАБЪЛ. Търси се компетентен, улегнал мъж за нискоскоростен, нисколетящ дирижабъл марка „Танги“. Без нощна работа, без презокеански полети. Задължително да е член на Англиканската църква и да помага в градината.

М. Р.

Енорията, Грейс Бартън, Уилтшир.

——————————

ТЪРГОВСКИ ДИРИЖАБЪЛ, Централна и Южна Европа. Пъргав, енергичен мъж за дирижабъл модел LMT[54]. Само нощна работа. Главни бази: Лондон и Кайро. Предимство имат полиглотите.

ТЪРГОВСКИ ПЪТНИК

Хотел „Чаринг Крос“, Лондон, Западен централен район. (Спешно!)

——————————

ПРОДАВА СЕ – ИЗГОДНО – Едноместен самолет, теснолинейни фургони, двигател „Пинке“. Допълнително подсилен тази есен. Въздушен костюм „Хансен“ (гръдна обиколка – 58 инча, якà – 153 инча). Оглед след предварително уговорен час.

№2650, в редакцията на това издание.

КНИЖАРНИЦА „БИЙ-ЛАЙН[55]“

ПЪТЕВОДИТЕЛИ НА БЕЛТ, съдържащи разположението на градските светлини за всички градове с население над 4000 души, според изискванията на ДВК.

СВЕТЪТ. Пълно издание в 2 тома. Тънка оксфордска хартия, мека подвързия. 12 лири и 6 пенса.

КРАЙБРЕЖЕН МАРШРУТ НА БЕЛТ. Кратък справочник за фаровете и светлините по света. 7 шилинга и 6 пенса.

ТРАНСАТЛАНТИЧЕСКИТЕ И СРЕДИЗЕМНОМОРСКИТЕ ТРАНСПОРТНИ ЛИНИИ. (Одобрено от ДВК.) Хартиена корица – 1 ш. 6 п., платнена корица – 2 ш. 6 п. Излиза на 16 януари.

АРКТИЧЕСКО ВЪЗДУХОПЛАВАНЕ. Сименс и Гейт. Твърда платнена подвързия. 5 ш. 6 п.

„СЪРЦЕТО НА ЦИКЛОНА“ ОТ ЛАВАЛ, с допълнителни карти и диаграми. 4 ш. 6 п.

„ПОДВОДНИТЕ КАМЪНИ ВЪВ ВЪЗДУХА“ ОТ РИМИНГТЪН и Таблица за сравнителна плътност. 3 ш. 6 п.

„ИЗ ПУСТИНЯТА С ДИРИЖАБЪЛ“ ОТ АНДЖЕЛО. Ново преработено издание. 5 ш. 9 п.

„СЪСТЕЗАНИЯ СЪС САМОЛЕТИ В ТИХО ВРЕМЕ И БУРЯ“ ОТ ВОГАН. 2 ш. 6 п.

„СЪВЕТИ ЗА АВИАЦИОННИЯ АМАТЪОР“ ОТ ВОГАН. 1 ш.

„ЗАКОНИ ЗА ПОДЕМНАТА СИЛА И СКОРОСТТА“ ОТ ХОФМАН. С диаграми. 3 ш. 6 п.

„ТЕОРИЯ ЗА ПОДВИЖНИЯ БАЛАСТ ПРИ ДИРИЖАБЛИТЕ“ ОТ ДЕ ВИТРЕ. 2 ш. 6 п.

„КЛИМАТЪТ ПО СВЕТА“ ОТ СЕНГЪР. 4 ш.

„ТЕМПЕРАТУРИТЕ НА ГОЛЯМА ВИСОЧИНА“ ОТ СЕНГЪР. 4 ш.

„МЪГЛАТА И КАК ДА Я ИЗБЯГВАМЕ“ ОТ ХОКИНС. 3 ш.

„ВТОРИЧНИ ЕФЕКТИ ОТ ГРЪМОТЕВИЧНИТЕ БУРИ“ ОТ ВАН ЗУЙЛАН. 4 ш. 6 п.

„ВЪЗДУШНИТЕ ТЕЧЕНИЯ И ЕПИДЕМИЧНИТЕ БОЛЕСТИ“ ОТ ДАЛГРЕН. 5 ш. 6 п.

„БОЛЕСТИТЕ И БАРОМЕТЪРЪТ“ ОТ РЕДМЕЙН. 7 ш. 6 п.

„ЗДРАВНИТЕ КУРОРТИ НА ГОБИ И ШАМО“ ОТ УОЛТЪН. 3 ш. 6 п.

„ПОЛЮСЪТ И БЕЛОДРОБНИТЕ ОПЛАКВАНИЯ“ ОТ УОЛТЪН. 7 ш. 2 п.

„БАКТЕРИОЛОГИЯ НА ГОЛЯМА ВИСОЧИНА“ ОТ МЪТЛОУ. 7 ш. 6 п.

ИЛЮМИНИРАНА ЗВЕЗДНА КАРТА НА ХАЛИУЕЛ, с часовников механизъм, пресъздаващ видимото движение на небесната сфера. В кутия, в комплект със скоби за закрепване към нактоуза, размер 36 инча, само 2 л. 2 ш. (Безценна за нощни полети.) Със сертификат от ДВК. 3 л. 10 ш.

Стандартни научни трудове от Залински:

ПЛАНИНСКИТЕ ПРОХОДИ НА ХИМАЛАИТЕ. 5 ш.

ПЛАНИНСКИТЕ ПРОХОДИ НА СИЕРА НЕВАДА. 5 ш.

ПЛАНИНСКИТЕ ПРОХОДИ НА СКАЛИСТИТЕ ПЛАНИНИ. 5 ш.

ПЛАНИНСКИТЕ ПРОХОДИ НА УРАЛ. 5 ш.

Четирите тома в обща кутия, мека подвързия, с карти – 15 ш.

„ВЪЗДУШНИТЕ ТЕЧЕНИЯ В ПЛАНИНСКИТЕ ДЕФИЛЕТА“ ОТ ГРЕЙ. 7 ш. 6 п.

А. С. БЕЛТ И СИН, ГР. РЕДИНГ

——————————

ЗАЩИТНО ОБЛЕКЛО ЗА АВИАТОРИ

——————————

Фикъри[56]! Фликъри! Фликъри!

ФЛИКЪРИ ЗА ГОЛЕМИ ВИСОЧИНИ

„Който е долу, от падане не се бои“[57] –

Не се бойте! Вие ще паднете леко като перушина[58]!

Въздушните костюми на Хансен падат във всяко едно отношение! Огромни намаления на цените преди зимната колекция. Пълен парашутен комплект, включително сбруя с подплънки от целулоза за седалището и раменете, с оптимално разпределение на теглото. Ненадмината за всякакво работно падане.

Нашият тройно подсилен тежък костюм е ненадминатият връх на комфорта и безопасността.

Газово-надуваеми, водоустойчиви, градушкоустойчиви и топлоизолирани фликъри, оборудвани с тръба и накрайник, съвместими с всички видове генератори. Градуиран кран на лявото бедро.

Фликърите на Хансен водят при всеки полет във въздуха!

ул. „Оксфорд Стрийт“ №197

Новият балансиран фликър с повърхност от туид или шевиот не може да бъде различѐн от обикновен ежедневен костюм, докато не бъде надут.

Фикъри! Фликъри! Фликъри!

——————————

ОБОРУДВАНЕ ЗА АЕРОПЛАНИ

——————————

Каквото беше

„ПОДНАСЯНЕТО“

за нашите предци на земята, това е

„ТАНГАЖЪТ“

за техните синове във въздуха.

Популярността на големия, тромав, бавен и скъп дирижабъл пред лекия и бърз аероплан се дължи най-вече на факта, че първият е защитен от забиване на носа.

Стабилизаторът с предно гнездо на Колисън[59] прави невъзможно за който и да е аероплан да забие нос. СПГ е автоматичен, прост като фотографски затвор, безотказен като механичен чук и безопасен като кислорода. Подходящ за монтаж на всякаква марка аероплани.

КОЛИСЪН

ул. „Бромптън Роуд“ №186

Работилници: Чизик

ЛЪНДИ & МАТЪРС

Единствени агенти за Източното полукълбо

——————————

СТАРТОВИ РАМПИ И ВОДАЧИ

——————————

Стартови рампи, улеи за спускане и водачи за аероплани за хотели, клубове и частни домове, монтирани от квалифицирани майстори в съответствие с местните строителни разпоредби.

Четиридесетфутови сгъваеми стоманени рампи „Ракстроу“ с автоматично освобождаване в края на хода – цени за линеен фут, включени скоби и анкери. Най-безопасните на пазара.

УИВЪР & ДЕНИСЪН

Мидълбъро

——————————

АЕРОПЛАНИ И СТОКИ ЗА ДИРИЖАБЛИ

——————————

ПОМНЕТЕ:

Аеропланите са бързи – Смъртта също!

Аеропланите са евтини – Животът също!

Защо конструкторът на аероплани толкова упорито настоява, че машините му са безопасни?

„Май прекалено се заканва този господин.“[60]

Компанията „Стандард диг кънстракшън“ не строи хвърчила. Ние строим, оборудваме и гарантираме дирижабли.

Компания „Стандард диг кънстракшън“

Милуол и Буенос Айрес

——————————

ВЪЗДУШНИ КОТВИ

——————————

„ПАУЪЛ“

Котви за вятър

за аероплани, застанали на дрейф в тежки метеорологични условия – щадят мотора и намаляват натоварването върху носовата част. Не позволяват на съда да се отнесе по вятъра. Ветрови котви модел „Албатрос“, с твърди ребра; според конските сили и теглото на машината.

Монтираме и тестваме безплатно до

40-ия меридиан източно от Гринуич Вилидж

Л. & У. ПАУЪЛ

ул. „Виктория Стрийт“ №196

——————————

ПОМНЕТЕ!

За нас винаги ще бъде удоволствие да ви посрещнем.

Ние строим, тестваме и гарантираме нашите дирижабли за всякакви цели. Те се издигат, когато вие пожелаете, и не слизат долу, докато вие не решите.

Решението е изцяло ваше, но... все пак по-добре изберете дирижабъл.

КОМПАНИЯ „СТАНДАРД ДИГ КЪНСТРАКШЪН“

Милуол и Буенос Айрес

——————————

ГЕЙЪР & ХЪНТ

Бирмингам (Англия) и Бирмингам (Алабама, САЩ)

Кули. Платформи за кацане, улеи за спускане и асансьори

обществени и частни

Изпълнители към конструкторския отдел на ДВК и Югозападната европейска пощенска служба. Единствени патентоносители и собственици на антисеизмичните диагонални обтегачи за кули „Колисън“. Единствен златен медал от изложението за въздушно оборудване в Киото, 1997 г.

——————————

АЕРОПЛАНИ И ДИРИЖАБЛИ

——————————

ТМК

Нашите синтетични минерални

ЛАГЕРИ

са химически и кристалографски напълно идентични с минералите, чиито имена носят. Всеки размер, всяка повърхност. Диамантени, от планински кристал, ахатови и рубинени лагерни легла, капачки и пръстени за по-високи скорости. За тягови лагери и шпиндели – задължителни. За задни пропелери – незаменими. За всички движещи се части – препоръчителни.

Търговска минерална компания

ул. „Майнърис“ №107

——————————

RESURGAM![61]

Ако още не сте се облекли в

НОРМАНДИЯ РЕЗУРГАМ,

ВЕРОЯТНО НЯМА ДА СЕ ИНТЕРЕСУВАТЕ

ОТ НАШИЯ КАТАЛОГ ЗА АЕРОКОСТЮМИ СЛЕДВАЩАТА СЕДМИЦА.

ЕМПОРИУМ ЗА АЕРОКОСТЮМИ „РЕЗУРГАМ“

ХАЙМАНС & ГРЕЙЪМ

Долен Бродуей №1198, Ню Йорк

——————————

ПОМНЕТЕ!

——————————

• Измина вече близо поколение, откакто се твърдеше,

че Аеропланът ще измести Дирижабъла за всякакви цели.

• ДНЕС нито един тон от каргото на планетата не се превозва с аероплан.

По-малко от 2% от пътниците на планетата се придвижват с аероплан.

Ние проектираме, оборудваме и гарантираме дирижабли за всякакви цели.

Компания „Стандард Диг Кънстракшън“

МИЛУОЛ и БУЕНОС АЙРЕС

——————————

ЛОДКИ „ПРИЛЕПИ“

——————————

ФЛИНТ & МАНТЕЛ

САУТХЕМПТЪН

ПРОДАВАТ СЕ

в края на сезона следните лодки прилепи:

„ГРИЗЕЛДА“, 65 възела, 42 фута, 430 (ном.) мотор „Магинис“, кормило с обратен наклон.

„МАБЕЛ“, 50 възела, 40 фута, 310 мотор „Харгрийвс“, кормилно устройство с блокировка „Дъглас“.

„АЙВМОНА“, 50 възела, 35 фута, 300 „Харгрийвс“ (с радиев ускорител), кил и кормило „Милър“.

Горепосочените са добре известни по Южното крайбрежие като здрави, надеждни лодки за развлечение с обширни каюти за круиз. „Гризелда“ разполага с резервен комплект състезателни крила „Хофман“ и може да лети на три фута над повърхността в спокойни води, когато баластният резервоар е изнесен назад. Останалите не се отделят от водата и се препоръчват за начинаещи.

Също така, чрез частно договаряне: състезателна лодка прилеп „Тарпон“ (76 победи), 120 възела, 60 фута; двойно кормило с обратен наклон „Лонг-Дейвидсън“, ново за този сезон и неразбито. Мотор „Магинис“ с номинал 850 к. с., радиеви релета и генератор „Понд“. Бронзов вълнолом отпред, тройно подсилени форщевен и носова линия. Извит кил „Талфорд“; троен комплект крила „Хофман“, осигуряващи максимална подемна повърхност от 5327 кв. фута.

„Тарпон“ може да се повдига и да се задържа на седем фута височина в продължение на две мили между две докосвания на водата.

Есенният ни каталог за състезателни и семейни лодки прилепи ще бъде готов на 9 януари.

——————————

АЕРОПЛАНИ И СТАРТОВИ РАМПИ

——————————

РЕГУЛАТОР НА ХИНКС

Окачена монорелсова стартова рампа

за семейни и частни аероплани

с обща дължина до двадесет и пет фута.

Абсолютно безопасна.

„Хинкс & Ко.“, Бирмингам

——————————

ДЖ. Д. АРДАХ

НЕ МЕ Е ГРИЖА ЗА ВАШИЯ АЕРОПЛАН, СЛЕД КАТО НАПУСНЕ МОИТЕ ВОДАЧИ, НО ДОТОГАВА АЗ НОСЯ ЛИЧНА ОТГОВОРНОСТ ЗА ВАШИЯ ЖИВОТ, БЕЗОПАСНОСТ И КОМФОРТ. МОЯТ ХИДРАВЛИЧЕН ПРЕДПАЗЕН СТОПОР НЕ МОЖЕ ДА СЕ ОСВОБОДИ, ДОКАТО МОТОРИТЕ НЕ ДОСТИГНАТ ОПТИМАЛНА СКОРОСТ НА ЛАГЕРИТЕ, С КОЕТО ДА СЕ ОСИГУРИ БЕЗОПАСЕН И ЕЛЕГАНТЕН ПОЛЕТ БЕЗ НАКЛАНЯНЕ.

Помнете нашето мото: „Нагоре и навън“,

и не се доверявайте на така наречените „твърди“ водещи релси.

ДЖ. Д. АРДАХ, БЕЛФАСТ И ТОРИНО

——————————

АКСЕСОАРИ И РЕЗЕРВНИ ЧАСТИ

——————————

КРИСТИАН РАЙТ & ОЛДИС

ОСНОВАНА 1924 Г.

АКСЕСОАРИ И РЕЗЕРВНИ ЧАСТИ

Капсуловани нактоузи с наклономери, автоматично записващи промяната във височината (с осветен циферблат).

За всякакви височини от 50 до 15 000 фута: 2 л. 10 ш.

Със сертификат от ДВК: 3 л. 11 ш.

Крачни и ръчни звукови рогове за мъгла; сирени, настроени по тоналността на всеки конкретен клуб; с въздушен ресивер и задвижван от ремък мотор на клаксона: 6 л. 8 ш.

Безжични радиостанции, настроени според изискванията на ДВК, в елегантна махагонова кутия, с обхват сто мили: 3 л. 3 ш.

Котви котки, гъбовидни котви, щифтове, лебедки, буксирни въжета, карабинери, шегели и швартови въжета за дворни, градски и обществени площадки.

Откачващи се кошове от алуминий или щампована стомана.

Килови кошове за аероплани: с едноходово откачващо устройство, превръщащо коша в лодка само с едно движение на китката. Безценни за морски пътувания.

Носови, странични и котвени светлини (според размера), от №00 до №20 по стандарта на ДВК.

Сигнални ракети и бомби за мъгла в цветовете и звуковите тоналности на основните клубове (в кутия).

Комплект от двадесет броя: 2 л. 17 ш. 6 п.

Международни нощни сигнали (в кутия): 1 л. 11 ш. 6 п.

Резервни генератори, гарантиращи подемната сила, отбелязана на капака (цени според мощността).

Носови обтекатели за дирижабли – от пегамоид[62], укрепени с тръстика, от лакирана тръстика или от алуминий, със защитно покритие за зимна работа.

Оръдия за димни пръстени против градушки, монтирани на шарнир, за носа или кърмата.

Витлови лопатки: метални с волфрамов гръб; от папиемаше, армирани с тел; оребрен ксилонит[63] (патент на Никсън); всички с бръснещо остри ръбове (цена – според стъпката и диаметъра).

Носови винтове за зимна работа от пресована стомана.

Синтетични рубинени лагери и пръстени от ТМК. Ахатови опорно-аксиални лагери до 4 инча.

Носови кормила на Маняк – (с патентованите улеи на Лавал).

Тъкани стоманени ремъчни предавки за извънбордови мотори (немагнитни).

Радиеви батерии, всички мощности до 150 к.с. (работещи по двойки).

Хелиеви батерии, всички мощности до 300 к.с. (работещи в тандем).

Допълнителни разгъваеми спирачки, управлявани както от горната, така и от долната платформа.

Спирачки за директно пикиране, управлявани само от долната платформа, от промазана коприна или фибровлакно, ветроупорни.

БЕЗПЛАТНИ КАТАЛОЗИ ЗА ЦЯЛАТА ПЛАНЕТА

Бележки:

[1] Разказът изобилства с британски мерни единици. Преценихме, че е по-добре да не бъдат привеждани в метричната система, защото на места това би затруднило гладкото предаване на текста.

[2] Киплинг на практика измисля концепцията за радарно проследяване на полетите в реално време.

[3] Клас специални свръхбързи дирижабли (изобретение на Киплинг).

[4] Комингс – конструктивно оформление (борд) на отворите, служещо за предпазване от нахлуване на вода, стичаща се по палубата.

[5] Колоид – устойчиво на налягане прозрачно вещество, използвано вместо стъкло за прозорци, илюминатори и вакуумни камери на дирижаблите (изобретение на Киплинг).

[6] Фатом – стара мярка за дължина, равна на около 1,8 m.

[7] В оригинала dip-dial – футуристичен уред (изобретение на Киплинг), който непрекъснато измерва височината и наклона на полета и през цялото време ги записва на хартия.

[8] Тоест дава сигнал за изключване от скорост и движение по инерция, както при автомобилите.

[9] В оригинала – The Leek. Празът е национален символ на Уелс и Киплинг с чувство за хумор нарича така измисления от него фар.

[10] В оригинала – The Shamrock. Детелината е национален символ на Ирландия и Киплинг нарича така измисления от него фар.

[11] О-в Валенсия – най-западната точка на Ирландия.

[12] Акционерно дружество за въздушен транспорт (фр.).

[13] Международният авиационен език е измислен от Киплинг (сега такъв е авиационният английски).

[14] Кураж, приятелю мой (фр.).

[15] Киплинг има предвид кавитацията, открита десетина години преди написването на разказа.

[16] В оригинала – so-called “boort” facings. Boort е термин за технически диаманти – отломки от естествени диаманти, които поради своята непрозрачност, тъмен цвят или дефекти не стават за бижута. Те се стриват на прах и се използват за направата на абразиви, режещи инструменти и износоустойчиви индустриални повърхности.

[17] Плунжер – дълго тясно бутало, което се движи в цилиндър или направляваща втулка.

[18] При маорите – дълги тесни плетени кошове (т.нар. хинаки), с които се ловят змиорки.

[19] Барбет (фр.) – защитно съоръжение около артилерийско оръдие, представляващо неподвижна платформа с бронирано покритие.

[20] Голям остров край западното крайбрежие на Гренландия.

[21] Внезапен, силен порив на студен вятър, често срещан по планинските брегове с висока географска ширина.

[22] Кораб фар – неподвижно висящ на определено място в небето дирижабъл, служещ за направляване на въздушния трафик и спасителни акции на бедстващи въздушни превозни средства (изобретение на Киплинг).

[23] Имат се предвид Нюфаундлендските плитчини, над които е разположен най-близкият кораб фар.

[24] Специализирано приспособление (въже, колан или верига), използвано за захващане, повдигане и преместване на тежки товари.

[25] Голям дирижабъл, обикалящ цялата планета и използван вкл. за спасителни акции (изобретение на Киплинг).

[26] В оригинала: Shunt the lift out of him with a spanner. – Буквално: Избийте му подемната сила с гаечен ключ.

[27] В оригинала: takes the air of us humming. Когато по-бърз плавателен съд изпревари друг, може да се получи засмукване на въздух и образуване на вакуум, който пречи на по-бавния съд да продължи движението си нормално.

[28] Надувен костюм (inflator) - тежък гумен надуваем спасителен гащеризон, носен от летците на голяма надморска височина при опасни ситуации (изобретение на Киплинг).

[29] Flicker – много по-лек от предишния надуваем гащеризон, носен от състезатели по спортно летене (изобретение на Киплинг).

[30] Киплинг си представя командирското място като рамка, към която закопчават управляващия полета.

[31] Дирекцията за въздушен контрол (изобретение на Киплинг) е практическият световен правителствен орган.

[32] В оригинала – corposant (от corpo santo). Корпозантът е друго име на огъня на свети Елм: светещ, понякога пукащ електрически разряд, който се появява под формата на синкав ореол около върховете на високи, остри предмети (като корабни мачти) по време на силни бури.

[33] Фастнет рок е скала с фар в Югозападна Ирландия, известна сред британските моряци с едни от най-жестоките, бурни и непредсказуеми насрещни вълнения в Атлантика.

[34] Наклон ляво или дясно на борд.

[35] В оригинала volt-hurry – измислен от Киплинг израз, предаващ суматохата, настъпваща сред корабните навигатори във върховите моменти на силните електрически бури в небето.

[36] Метафорично сравнение с температурния лист на пациент в болница.

[37] В книгата на Иисус Навин слънцето спира на небето над Гаваон, за да може израилтяните да завършат победата си над своите врагове (Иисус Навин: 10, 12-14).

[38] Ключов коридор за Иисус Навин.

[39] Още едно изобретение на Киплинг.

[40] Известен християнски химн, взет от Книгата на пророк Даниил.

[41] Град на канадския о-в Нюфаундленд.

[42] Огромна полярна област в Канада, на запад от залива Хъдсън. Забавен факт е, че тя просъществува до 1999 г. (а разказът на Киплинг е позициониран в 2000 г.), когато Канада реорганизира територията си. Сега по-голямата част от бившата Кийуейтин се намира в регион Кивалик, част от автономната област на инуитите Нунавут.

[43] Град на канадския о-в Нюфаундленд.

[44] Изследователите на Киплинг предполагат, че Ланко е промененото име на о-в Ланцароте от Канарските острови.

[45] Ерика – така Киплинг прекръства Северна Америка.

[46] Голям полуостров източно от залива Хъдсън.

[47] Области в Израел.

[48] Наин, Хеброн, Халифакс – крайбрежни селища в Канада.

[49] Огромен географски регион в Канада, където са най-големите залежи на тежък суров петрол в света.

[50] Съвременното заваряване е открито няколко години преди написването на разказа; може би Киплинг има предвид това.

[51] Една дума стига на умния! (лат.).

[52] Красивата Аврора (фр.) Името Аврора означава „сияние“.

[53] Телуричен означава „свързан със земните процеси“ (лат.).

[54] Възможно е да става въпрос за компанията Локхийд Мартин.

[55] Bee-line – идиом, означаващ най-прекия и бърз път между две точки (права въздушна линия).

[56] Фликър – измислено от Киплинг аварийно предпазно облекло или механизъм, който се отваря с рязко движение. Първата дума от реда е нарочно сгрешена – напомняне за честите печатни грешки при бързото набиране на реклами.

[57] He that is down need fear no fall – цитат от поемата на Джон Бънян „Напредъкът на пилигрима“ (1678 г.). В оригинален смисъл означава, че смиреният човек няма какво да губи, а Киплинг го използва с черен хумор за авиаторите.

[58] You will fall lightly as down! – Игра на думи: тук down означава пух, перушина.

[59] Изобретение на Киплинг.

[60] Methinks the gentleman protests too much – променен цитат от „Хамлет“ („The lady doth protest too much, methinks“). Използва се, когато някой толкова упорито и яростно отрича или твърди нещо, че накрая постига обратния ефект – кара околните да се усъмнят, че крие истината.

[61] „Ще възкръсна отново!“ или „Ще се вдигна отново!“ (лат.).

[62] Вид изкуствена кожа, изобретена и патентована в края на XIX век.

[63] Един от първите видове пластмаса в историята, изобретен през XIX век във Великобритания.